Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Прегледах бележките си.
— Какво знаеш за двама бизнесмени — Карсуел и Фремингам? Познаваш ли ги?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не.
— А конгресмена Барнет? Или семейна двойка от «Парк Ридж» на име Байрън?
— Не. За тях ли са останалите материали? Кимнах с глава.
— Двамата бизнесмени са починали при самолетна катастрофа. С частен самолет. Автобиографията на конгресмена Барнет е била публикувана с печатни грешки на първата страница. Семейство Байрън са намерили много пари в стар скрин, който купили от полицейска разпродажба на стари вещи.
Синди се намръщи.
— За тях ли са останалите статии?
— Да.
— Какво прави моята статия при тях?
Присвих рамене.
— Нямам представа. Но поне засега тези статии са единствената следа, която имам.
— Ти мислиш, че те имат нещо общо с домашното животно на име Ханаан, нали?
— Мисля, че са свързани по някакъв начин.
Разказах й за добавката към завещанието.
— Не го разбирам, Рейчъл.
— Аз също. Но погледни датите. Статията за теб се е появила на двадесет и осми юли. Според добавката към завещанието на Маршал две дузини рози трябва да бъдат доставени на двадесет и седми юли. Същото е и с останалите статии. Розите трябва да бъдат доставени един ден преди появата на статиите.
— Защо един ден по-рано?
— Отначало това ме обърка и мен. Но помисли малко. Всяка вестникарска статия се появява един ден след като се е случило събитието, описано в нея. Той иска розите да бъдат доставени точно в деня, в който е станало събитието. Конкурсът за красота се е състоял на двадесет и седми юли, а не на двадесет и осми. Както ти казах, датите съвпадат. Не може да е просто съвпадение. Освен това името на файла бе Ханаан. А каквото и да е заровено в този гроб, то е носило това име.
Синди се втренчи в пода.
— Окей — каза тя накрая. — Но каква е връзката между тези събития и гроба на едно домашно животно?
— Не знам. Затова и дойдох да те видя. Може би ще успееш да ми помогнеш. Преди 1985 година познаваше ли Маршал?
— Не. Започнах да се срещам с него през лятото на 1986 година.
— Сигурна ли си, че никога не ти е говорил за нещо лично?
Синди се наведе да си вземе пакета цигари «Вирджиния слимс». Извади една цигара и запали с газова запалка. Изчаках я. Бавно изпусна дима и се обърна към мен.
— Не бях напълно искрена с теб вчера — каза тя. — Едва те бях срещнала и не те познавах.
Тя дръпна още веднъж от цигарата си.
— Греъм и аз не бяхме близки през първата година. Свързваше ни само бизнесът. Но през последните шест месеца той започна да се отпуска, да си споделя с мен. Статията за самолетната катастрофа ми напомня за нещо, което той ми разказа преди няколко месеца.
— Какво е то?
— Сестра му. Тя също е участвала в конкурси за красота. От начина, по който говореше за нея, предполагам, че наистина е била много красива. Била е две години по-голяма от него.
— Какво е станало с нея?
Синди поклати глава.
— Господи, било е ужасно. Греъм е бил едва на осемнадесет, когато това се е случило. През лятото, преди да отиде в колеж. Мисля, че било през 1955 година. — Синди замълча за момент, за да изгаси цигарата си. — През онова лято сестра му и майка му са загинали, когато са отивали на конкурс за красавици в Спрингфийлд.
— При самолетна катастрофа ли?
Синди отново поклати глава.
— Не точно. От самолет. Малък частен самолет имал трудности с мотора си. Пилотът се опитал да се приземи на магистралата. Направил го точно върху тяхната кола, докато те пътували по това шосе.
— Боже мой!
Синди кимна.
— Да. Всички са загинали. Можеш ли да си представиш това? Да загинеш на магистрала от падащ самолет?
— Греъм ли ти разказа всичко това?
Тя кимна утвърдително.
— И още нещо. Предполагам, че баща му никога не се е възстановил от шока. Почнал да пие през лятото и починал от сърдечен удар през зимата. Това наистина довършило Греъм. Първо изгубва сестра си и майка си. После наблюдава как баща му бавно се самоунищожава пред очите му.
— Това единствената сестра ли му е била?
— Да. И мога да ти кажа, че я е обичал твърде много. През нощта, в която ми разказа това, бе много тъжен и с мъка достигна до края на историята.
Този случай ме разтърси повече, отколкото бях предполагала. Греъм Маршал, когото аз познавах — арогантния и властен старши съдружник, — нямаше нищо общо с момчето, загубило цялото си семейство на осемнадесетгодишна възраст през 1955 година.
Синди избърса очите си с опакото на ръката.
— Никога не проговори повече за това. Бях му благодарна. В историята имаше една част, която, не знам защо, ме безпокоеше.