Заговорът „Ханаан“

— Рейчъл, скъпа, ще ти обясня.

Обърнах се. Пол стоеше до вратата, мокър и гол, а кърпата бе преметната около раменете му. Той пристъпи към мен, а гениталиите му се люлееха.

— Не е това, което си мислиш — каза той, слагайки ръка върху моето рамо.

— Спести си обясненията, кучи сине. — Зашлевих го силно през лицето, обърнах се, взех си куфара и излязох от тази къща.

Той се обади през нощта. Аз затворих веднага щом чух гласа. Той се обади отново. И отново. Накрая му позволих да говори. Той се извини, каза, че никога повече няма да го прави, обеща, че ще се промени, че ме обича.

— Колко много? — попитах аз.

— Какво колко много? — отвърна той.

— Учебни часове. Господи! С колко много млади момичета си спал в тази къща.

— Хайде, Рейчъл. Обещавам ти, че отсега нататък всичко ще бъде различно.

— Чуй ме — казах аз, повишавайки глас, — можеш да правиш каквото си поискаш, може да каниш малките си курви. Но никога повече не ми се обаждай, защото…

— Но Рейчъл?

— Следващия път, когато го направиш, ще се обадя в полицията. Ще им кажа, че ме тормозиш, и те така бързо ще те хвърлят в затвора, че няма да разбереш как се е случило.

Тръшнах слушалката.

Той спря да звъни. Накрая аз съжалявах, по-точно чувствах неудобство заради плесницата в лицето, но само за това.

И сега тази пощенска картичка.

Поклатих глава и вдигнах книгата си от масичката за кафе, където я бях захлупила предишната нощ. „Гордост и предразсъдъци“. Препрочитах я отново на всеки две или три години. Още когато Пол и аз бяхме заедно, му четях пасажи от нея на глас. Четох около час, загасих лампата в дневната и влязох в спалнята. Съблякох си халата, стъпих върху Ози (бе заспал на пода до леглото ми) и си легнах.

Втренчих се в тавана, обърнах се на една страна и после отново по гръб.

— По дяволите — промърморих аз и станах от леглото. Отново настъпих Ози, върнах се в дневната, вдигнах картичката и бавно се прибрах в спалнята.