Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Спрях се за момент на входната врата и отново се възхитих колко добре Кент Чарлс се бе приспособил към сегашния си начин на живот. Той, четвъртият син на зидар от Ийст Джолиет, бе единственият член на семейството, влязъл в колеж — това станало възможно благодарение на щедростта на спортния факултет към университета в Илинойс. Четиригодишна стипендия по футбол му позволи да придобие бакалавърска степен по икономика. Тригодишна академична стипендия му помогна да стане доктор по право на Илинойския университет. Съчетанието от трудолюбие, късмет, агресивна красота, хамелеонска приспособимост и лондонски шивач му донесе поста младши съдружник в „Абът и Уиндзър“. Той бе първият, завършил Илинойския университет, успял да оживее сред тези акули. Не един от клиентите на „Абът и Уиндзър“ го питаше къде се е подготвял. За негова чест той отговаряше правдиво, макар и с нотка на арогантност: Университета на Ийст Джолиет.
— Радвам се, че ми отдели време, Рейчъл — каза той, като свали слънчевите си очила и ги постави на масата до питието си.
Келнер с бяло сако дойде веднага, щом седнах.
— Аз ще взема още един джин с тоник — поръча Кент. — А за тебе, Рейчъл?
— Светла бира „Бъд“ — отвърнах аз. След като келнерът тръгна да изпълни поръчката ни, аз посочих с ръка пристанището. — Твоята лодка тук ли е?
Кент я посочи.
— Четвъртата вляво.
— Спомням си, че съм излизала с нея през лятото.
Той се усмихна.
— Да. Бе облечена в бял бански костюм, а приятеля ти го хвана морската болест още щом напуснахме пристанището.
— Той повърна в банята ти — поклатих глава. — Все още пазя този бански костюм.
— Как върви работата ти?
— Заета съм — отговорих аз.
— Някакви оплаквания?
— Никакви. Мисля, че не съм откъсната от големите фирми. Просто обичам сама да съм си господар.
Сервитьорът пристигна с напитките ни и купа с фъстъци.
Кент отпи глътка от питието си.
— Кал и аз бихме искали отново да работиш с нас върху случая „Ботълс и Канс“.
Пийнах от бирата си.
— Както ти казах, обичам сама да съм си господар.
— И ще бъдеш. Възможно е да възникне конфликт с една от бутилиращите компании. Ще бъде лесна работа, Рейчъл. Би могла да се включиш в един или два от подкомитетите на защитниците. Кал възглавява един, занимаващ се с проследяване на пазарната мрежа отпреди 1970 година. Аз се занимавам с грабителските ценови искове заедно с едно момче от фирма „Крават“. Всеки месец ще има среща на комитета, малко работа със свидетелите — експерти, малко планиране на нещата и присъствие в съда при даването на показания под клетва. Следващият кръг от съдебните заседания започва скоро. Мисля, че ще можеш да си избираш задачите. Освен това твоите услуги ще се заплащат от общия фонд за защитата. Аз също съм в този подкомитет. — Кент се усмихна. — Плащаме всички сметки на адвокатите не по-късно от тридесет дни, без да задаваме въпроси.
Замислих се. Това би означавало всеки месец да получавам лесно изкарани хиляда долара в продължение на години. „Ботълс и Канс“ бяха като една годишна рента за всеки участващ адвокат.
— Къде е уловката? — попитах накрая.
Кент се усмихна.
— Няма такава. Честно. Рейчъл, бихме искали да ни помогнеш. Ако ти не поемеш този клиент, ние просто ще трябва да го насочим към друг адвокат.
— Господи, противна ми е даже мисълта за този случай.
— Струва си да се заемеш с тази синекурна работа, Рейчъл. Това са лесни петнадесет хиляди на година.
— Кой е клиентът?
— Бутилиращата компания „Маунд сити“.
— В Сейнт Луис ли? — попитах аз.
— Да. Ти си оттам, нали?
— Опитваш се да ме изкушиш, а? — усмихнах се аз.
— Страшно.
— Почакай. Все още не съм казала „да“. Имаш ли досието на тази компания?
— Разбира се. Ще кажа на моето момиче да ти го изпрати утре.
— Твоето какво?
— Извинявай. — Кент се засмя. — Моята секретарка.
— Така е по-добре.
Зададох няколко въпроса на Кент за бутилиращата компания „Маунд сити“, а после обсъдихме сегашното състояние на нещата в „Ботълс и Канс“.
Кент посочи празната ми чаша.
— Още една?
— Не, благодаря. Трябва да се връщам в офиса си.
Кент погледна часовника си.
— Имам среща в шест часа. Събрание на директорите на аквариума „Шед“. Сигурно ще свърши до седем. Имаш ли планове за вечерта?
— Да. Все пак ти благодаря.
Кент се усмихна.
— Може би някой друг път.
— Разбира се. Ако реша да представлявам тази компания, ти и Кал може да ме водите на вечеря и да ме просвещавате за този случай. — Струваше си от самото начало да установя нашите отношения само като професионални.