Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Младите ловци решиха да сложат край на сражението, когато положението на противниците рязко се измени. Ястребът успя най-сетне да достигне с човка главата на змията и се мъчеше да я хване за челюстта. Той се обърна по гръб — в това положение му беше най-лесно да се бори. В същото време змията с всички сили се мъчеше да го захапе, като отваряше уста и откриваше два реда остри зъби. Най-после ястребът хвана с човка долната й челюст. Влечугото веднага затвори уста, но не можеше да строши твърдата човка. Продължавайки да държи змията здраво в човката си, ястребът се изправи, замахна със свободното си крило и като привлече към себе си змийската глава, силно я стисна с нокти. Това реши борбата.
Влечугото постепенно отслаби натиска си и изпусна ястреба, а след няколко минути вече лежеше на тревата в предсмъртни гърчове. Победителят повдигна глава, разпери криле и с радостен крясък полетя нагоре, отнасяйки в ноктите си дългото туловище на змията.
В този миг се чу друг крясък, по-силен и пронизителен. Момчетата се досетиха, че това е белоглав орел. Скоро те видяха орел с голяма опашка и широко разперени криле, който летеше право към ястреба с намерение да му отнеме плячката.
Ястребът чу крясъка, събра всичките си сили и се помъчи да се издигне колкото е възможно по-нависоко. Той беше решил да не отстъпва трудно завладяната плячка или поне да се бори за нея. Не всички орли летят еднакво бързо. Ястребът се надяваше, че ще успее да избяга, напрегна всички сили и се устреми бързо нагоре. Ала орелът се оказа млад и силен и се издигна след него. Описвайки кръгове, птиците се издигаха все по-нагоре и по-нагоре, накрая съвсем изчезнаха от погледа…
Изведнъж се чу шум, приличен на фучене на летяща ракета, и на върха на едно дърво, чупейки клоните, падна мъртвият окървавен ястреб.
След него с крясък се появи орелът, държащ в ноктите си змията, и се стрелна към дървото. Базил грабна пушката да го застреля, но до дървото можеше да се стигне само с кон. Той възседна своя чер сокол, скоро долетя звук от изстрел и орелът падна на земята.
Това беше последната брънка от веригата изтребления, която момчетата наблюдаваха.
Глава шеста
На следващото утро пътешествениците продължиха пътя си. Няколко дни минаха без особени приключения, но между реките Тринити и Брасос им се случи нещо, което можеше да има печални последици.
През горещите дни обикновено спираха към обяд, за да се подкрепят и да дадат почивка на животните. Така постъпват всички пътешественици по тези места. Пред тях се простираха прериите, през които смятаха да тръгнат вечерта, зад тях остана гората. Прерията беше равна, покрита със зелен трилистник. Нарядко се срещаха ниски дървета, които нарушаваха еднообразието на пейзажа. В далечината започваше гъста дъбова гора. Изглеждаше, че дотам има четири-пет километра, но в действителност бяха повече от петнадесет така измамно действа на окото прозрачният въздух в тези високи области. Местността, в която се намираха, се наричаше „гористи прерии“, тъй като тук все още се срещаха горички и групички дървета.
Едва бяха слезли от конете, когато се чу викът на Франсоа: — Бизони, бизони!
Базил и Люсиен погледнаха натам, където показваше Франсоа, и видяха три големи животни.
Като всички ловци, които за пръв път виждат бизони на свобода, младите пътешественици силно се развълнуваха, още повече че бизоните бяха истинската цел на предприетото от тях опасно пътешествие. Макар че нямаше нито един бял бизон, момчетата все пак решиха да убият някой от тях и започнаха бързо да се съвещават как да направят това.
— Е, разбира се, трябва да ги подгоним — посъветва Франсоа с вид на опитен ловец.
Както белите, така и индианците имат няколко начина за лов на бизони в прериите. Най-често употребяваният е преследването. Ловецът на кон настига бизона, препуска наред с него и стреля в сърцето му. Ако не се цели там, може да изстреля и двадесет куршума в животното, без да го залови. Белите ловци стрелят с пушки, а често и с големи револвери, които имат предимството, че лесно се пълнят по време на езда. Индианците предпочитат лък — изпращайки стрелите една след друга, те могат да убият няколко бизона в едно преследване. Така изкусно владеят лъка, щото техните стрели понякога пронизват цялото животно. Освен стрели по време на лов индианците използват и копие.
Друг начин на лов на бизони е издебване. Ловецът се приближава до животните на разстояние един изстрел и стреля непрекъснато в тях, докато убие няколко. Понякога се скрива зад труповете на убитите животни и продължава да стреля след стадото. Особено важно е през цялото време да се стои срещу вятъра, тъй като при бизоните обонянието е развито по-силно от зрението. Често ловецът облича вълча или еленова кожа и бизоните го допускат по-близо до себе си.