Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Люсиен искаше да продължи своя разказ, но му попречиха редица случки, за които ще ви разкажем по-нататък.
Близо до палатката, между две дървета, висеше гъста мрежа от виещи се лози. Тя пъстрееше от различни цветове, сред които изпъкваха кръглите чашки на червената бегония.
Слушайки брат си, Франсоа гледаше цветовете. Вниманието му беше привлечено от кацналите на тях колибри. Макар че ги има много в Америка, рядко се случва да се видят тези птици. Те са толкова малки и така бързо прелитат от цвят на цвят, щото лесно може да не ги забележите. Люсиен прекъсна разказа си и тримата тихо приближиха към колибрите.
— Ето червеношийка — посочи Люсиен. — Цветовете на бегонията са любимата й храна. Чуйте как бръмчат крилцата й — също като на голяма пчела.
— Гледайте — извика Франсоа, — ето и друга, но тя не е така красива. Навярно е женска — перата й не са толкова ярки… Да ги хванем ли?
— Могат да се хванат само с мрежа, а ние нямаме.
— Да стрелям по тях със сачми?
— Не — каза Люсиен, — сачмите ще разкъсат тези мънички същества на парчета. Убиват ги е макови семена или с вода. Искам да го наблюдавам. Можем да потърсим гнездото им, то навярно не е далече.
Базил и Франсоа отидоха да търсят гнездото, а Люсиен се зае да провери един спорен въпрос: колибрито с насекоми ли се храни или с медоносен прашец. Успя да проследи борбата на едно колибри с пчела, която събираше прашец. Накрая победената пчела трябваше да се отдалечи.
Наблизо се чу възклицанието на Франсоа, който намери гнездото. То беше на един от долните клони на дървото и бе свито от тънки нишки испански мъх, а вътре постлано с мек пух. Представляваше полукълбо с диаметър три сантиметра и лесно можеше да бъде сбъркано с издатина по кората на дървото.
Момчетата пак се върнаха при птичките, продължаващи да прехвръкват от цвят на цвят. Люсиен скоро забеляза, че колибрите се нахвърлят на сините мухи и ги кълват. За него беше ясно, че колибрите са насекомоядни.
Всички тръгваха вече към палатката, когато Люсиен ги спря и им показа някакво странно животно, дето ту пълзеше, ту скачаше между листата. То беше голямо колкото колибри. Тялото му се състоеше от две части, съединени по средата, покрито цялото с остри червеникавокафяви косми. Животното имаше десет дълги криви крака, също покрити с косми, две блестящи очи, чифт пипала като клещи и два рога зад тях. Всичко това му придаваше отблъскващ изглед, характерен за паякообразните. Това беше тарантул — птицеядец, който дебнеше колибрите. Той внимателно следеше една птичка, която прехвръкваше над цветовете, и когато тя кацнеше, припълзяваше още по-близо до нея. Най-после птичката кацна на цветче пред него. Той скочи и обхвана телцето й със своите пипала.
Колибрито започна отчаяно да се блъска; крилцата му бяха още свободни и момчетата мислеха, че ще хвръкне заедно с тарантула. Птичката действително политваше ту на една, ту на Друга страна, но нещо задържаше полета й. При по-внимателно вглеждане забелязаха копринена нишка, която се точеше от дървото до колибрито. Това беше паяжина, която му пречеше да се издигне във въздуха.
Скоро малките крилца престанаха да трепкат и птичката падна заедно с паяка надолу, като увисна на нишката. Малкото колибри беше мъртво и тарантулът жадно се впи в червената му шийка.
Противното насекомо започна да се люлее на нишката, за да се изкачи с плячката си до своето гнездо, скрито в дървото.
Момчетата още следяха тарантула, когато нещо блестящо, движещо се по грапавата кора на лиана, привлече вниманието им. Това беше много красив гущер. Но страшният му вид, пронизващите очи, а главно мисълта, че някои гущери са отровни, възбуждаха по-скоро отвращение и страх, отколкото възхищение. Гърбът на гущера беше златистозелен, а коремчето му зеленикавобяло. Очите на животното горяха като въглени, а малките зеници блестяха подобно на брилянти. Базил и Люсиен познаваха това животно под името зелен гущер или хамелеон.
Хамелеонът или не забелязваше момчетата, или пък не им обръщаше внимание, тъй като не се бои от хора. Отначало не виждаше и тарантула, но щом го зърна, спря и промени цвета си. Шията му стана първо бяла, след това пепелява, а зеленото му тяло се превърна в тъмнокафяво, като съвсем се сля с цвета на кората на дървото. В този вид гущерът се приближи почти незабелязано до гнездото на тарантула. Не подозирайки присъствието на врага, тарантулът тръгна с убитата птичка към гнездото си. Хамелеонът се хвърли върху него, откъсна му единия крак, след това прегриза и главата му.