Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Момчетата забелязаха, че в момента на нападението над паяка кожата на хамелеона пак прие своите ярки цветове.
Гущерът вече се готвеше да завлече жертвата в дупката си, когато възникна неочаквано препятствие.
— Гледайте, гледайте — извика Франсоа, — ето гущер скорпион!
От тъмна, кръгла дупка — напуснато гнездо на кълвач, подаваше навън червената си глава друг гущер.
Скорпионът е наистина отблъскващ гущер. Тялото му има маслинен цвят, очите му са тъмни, блестящи. Той въртеше глава на всички страни и се готвеше да скочи долу, ала като чу как хамелеонът се катери по сухите листа, изскочи върху стеблото на дървото и с бързината на мълния се хвърли върху хамелеона.
А той, не очаквайки внезапното нападение, изтърва паяка и понечи да избяга, но като видя, че врагът е само малко по-голям от него, се разяри и реши да влезе в бой.
Стояха един срещу друг с искрящи очи, като двама юмручни борци. Най-после се хвърлиха и се развихри продължителна борба, която свърши с това, че хамелеонът трябваше да отстъпя с откъсната опашка (най-уязвимото място в тялото му) и се скри под купчината съчки. Този изход на борбата все пак беше щастие за хамелеона.
Още по време на двубоя в клоните над главите на борците се чу шум и надолу с главата увисна червена змия.
— Вижте! — извика Франсоа. — Никога не съм виждал такава змия!
— Аз също — прибави Базил.
— И аз не съм виждал — каза Люсиен, — макар да съм чувал за тях много. Познавам я по описанието: това е червената змия на Скалистите планини. Знам за нея от ловци. Много рядко влечуго, може да се срещне само в Далечния запад.
Като видя змията, скорпионовият гущер позна в нея опасен враг и опита да се скрие, ала вместо да се покачи по дънера, се спусна да бяга по открито място. Змията падна от дървото и се насочи към него с повдигната глава и отворена уста. Настигна го и бързо го умъртви.
Люсиен беше във възторг от наблюденията и спираше поривистия Франсоа, който искаше да се хвърли напред. Криейки се зад храстите, тримата приближиха към змията, за да я разгледат по-добре.
Червената змия се беше опънала в тревата и с наслада ядеше гущера. Зъбите на змиите не са приспособени за дъвкане, а само да хващат и убиват жертвата. Червената змия не е отровна и вместо два големи зъба има двоен ред остри дребни зъби; тя е много пъргава и може лесно да се свива, нещо, което отровните змии не могат да правят.
Ала освен момчетата змията наблюдаваше и един ястреб с бяла глава и бели гърди, с широко разперени крила и раздвоена опашка. Той започна да описва кръгове над нея. По красотата на летенето ни една птица не може да се сравни с ястреба. Той изглеждаше ту бял, ту черен — черните му крила ярко блестяха на слънцето. Базил и Франсоа се чудеха защо не се хвърли веднага върху змията, както другите хищни птици. Но Люсиен знаеше, че това могат да направят само онези хищници, които имат нераздвоена опашка, даваща им възможност веднага да се спуснат, без да се ударят о земята. Ястребът имаше раздвоена опашка и не беше пригоден за подобно нападение.
Ястребите почти винаги се вият из въздуха, дори се хранят във въздуха, така много по-лесно откриват плячката си.
Докато Люсиен съобщаваше всичко това на братята си, хищникът се спусна толкова ниско, щото можеха да се видят червените му блестящи очи.
Заета със скорпиона, змията чак сега видя своя враг. Тя мигновено измени цвета си, скри глава в тревата, мъчейки се да заблуди хищника. Ала беше вече късно. Ястребът се спусна плавно, хвана я в ноктите си и заедно с нея се издигна високо над дърветата. Но колкото по-високо се издигаше, движенията на крилата му ставаха все по-несигурни, като че ли нещо пречеше на летенето му.
Змията вече не висеше в ноктите на ястреба, а се беше обвила около него и червеникавата й кожа блестеше върху бялата перушина на птицата.
Изведнъж ястребът започна да трепери, едното му крило се отпусна и той падна заедно с влечугото почти на същото място, откъдето беше полетял. Завърза се ожесточена борба — той се мъчете да се изтръгне от здравата прегръдка на змията, която виждаше в това единственото си спасение.
Борбата продължи дълго. Ястребът не можеше да я убие, тъй като не успяваше да я достигне ни с човка, ни с нокти, а тя здраво го стискаше, макар да нямаше сили да го удуши. Това би могло да продължи много дълго, докато някой от тях не се изтощи от глад. В това надмощието би било на страната на змията, която току-що погълна гущера, докато ястребът очевидно беше гладен — иначе не би се хвърлил на такава голяма змия. Обикновено се задоволява с хамелеони или малки зелени змии.