Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Мечката не забеляза крокодила, спъна се в него и между тях започна борба. Крокодилът я издебна и така силно я удари с опашката си, че се чу как изпукаха ребрата й.
Мечката обикновено не би го закачила, но сега, разярена от това с нищо непредизвикано нападение, се хвърли и го стисна в обятията си.
Биеха се яростно.
Не се знае колко време би продължила борбата и как би свършила, ако Базил и Люсиен не бяха стреляли и ранили мечката.
Тя пусна алигатора и се помъчи да избяга, но той я хвана за крака със силните си челюсти и я повлече към водата. Мечката очевидно разбираше намеренията му и издаваше силни, жални стонове. Но немилостивият враг се гмурна във водата заедно с жертвата си. Момчетата наблюдаваха повърхността на водата почти час, но не се показа ни мечката, ни крокодилът. Вероятно тя се беше удавила, а победителят я бе заровил в тинята или пък бе я завлякъл в друга част на басейна, за да я изяде там спокойно.
Момчетата се върнаха при своята палатка, налягаха по тревата и заговориха за мечките и алигаторите. Базил, като опитен ловец, добре познаваше някои привички на тези животни, но той беше слаб наблюдател, докато Люсиен внимателно беше изучил живота на крокодилите както от опит, така и от книгите. Братята с интерес се вслушаха в думите му.
— Крокодилите — каза Люсиен — се делят на три породи: крокодили, гавиали и алигатори. Това деление е направил Кювие въз основа на формата на главите и на зъбите. Крокодилът има дълга, заострена, тясна муцуна с два големи зъба от двете страни на долната челюст. При затваряне на устата те се скриват в ямички на горната челюст. Според думите на Кювие това са истинските крокодили. Гавиалите също имат дълга заострена муцуна, но техните зъби са почти еднакво големи и равни. Алигаторите, напротив, имат широки муцуни с неравни зъби, с един голям зъб на долната челюст. Известни са пет разновидности от истинските крокодили. Четири от тях живеят в реките на Африка, а петата — в Западна Индия и Южна Америка. Гавиалът се въди в Азия, главно в Ганг и в другите индийски реки. Алигаторът е много разпространен в Америка — Северна и Южна. В испанските владения в Америка го наричат кайман. Тук се въди още гвианският очилат кайман и алигаторът на река Мисисипи. Разбира се, когато реките на Южна Америка бъдат добре изследвани, сигурно ще се открият още няколко разновидности.
Най-големите и кръвожадни алигатори се срещат по река Магдалена и притоците й в Колумбия. Четох една истинска случка за нападение на такъв алигатор — толкова е ужасна, щото по-добре би било да е измислена.
На брега на река Магдалена, на няколко километра от град Картаген живеел пастир. Неговата колиба се намирала близо до тази част на реката, където се въдели толкова много каймани, че местността била почти безлюдна. Пастирът имал ясена и една дъщеря на шест-седем години, много хубаво момиченце.
Пастирът често отивал със стадото далеч от къщи. Жена му, индианка, била свикнала с всякакви опасности и не се бояла да остава сама.
Веднъж, когато мъжът не бил вкъщи, тя отишла на реката да пере, придружена от момиченцето, което носело вързоп с дрехи. Докато майката перяла, детето събирало зрели гуави, дето растели по самия бряг. Изведнъж се чул страшен писък и плясък на вода. Индианката се огледала и видяла, че детето е паднало в реката. Неочаквано край него се показал грамаден кайман. Жената в ужас се хвърлила след детето. Момиченцето пак се показало на повърхността на водата; тогава майката се опитала да го изтегли за ръцете, но кайманът го хванал за краката и щракнал челюстите си. Момиченцето извикало за последен път и майката с труд извлякла на брега безжизненото тяло.
Няколко минути нещастницата гледала потресена своето дете, навела са над него и го целувала по бледите устни. Тя не плакала, не викала за помощ — това било безполезно, а и наоколо нямало жива душа. Понякога злощастната майка хвърляла поглед към мястото, където все още плувал кайманът, очаквайки нова жертва.
Освен дълбокото отчаяние на лицето на жената се появила жажда за отмъщение. Тя изтичала вкъщи и след няколко минути се върнала с дълго копие, с което нейният мъж ходел на лов за тигри и други животни. Освен копието индианката донесла ласо, въжета и два ножа.
Кайманът все още бил до брега. Индианката се решила на страшна постъпка. Тя промушила с копието тялото на детето, стегнала здраво ножовете при острието на копието като зъби, а ласото завързала за дръжката. След това захванала края на ласото за едно дърво, тъй като знаела, че нейната сила не е достатъчна за борба с каймана.