Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
За Каюзак това беше като сол в раната. Със склонността да обърква причина и следствие, което е главният недостатък на глупавите егоисти, той сметна, че капитан Блъд го е изиграл. И не криеше неоснователното си възмущение.
— Така говори, значи? — каза капитан Блъд. — Е, това е доста неблагоразумно от негова страна. При това цял свят знае, че не е бил измамен. Когато сметна положението за твърде опасно, той пожела спокойно да офейка и това му бе разрешено.
— Но чрез тази си постъпка е пожертвувал своя дял от плячката и оттогава той и хората му са предмет на подигравки в Тортуга. Можете ли да си представите какви са чувствата на този негодник?
Бяха стигнали до портата.
— Ще бъдете предпазлив, нали? Нали ще се пазите? — замоли го тя.
Блъд се усмихна на приятелската й загриженост.
— Дори и само за да остана жив и да ви служа. — Той се поклони с официална вежливост ниско над ръката й и я целуна.
Но не беше сериозно загрижен от предупреждението. Можеше лесно да повярва, че Каюзак ще иска да си отмъсти. Но Каюзак да се заканва тук, в Тортуга, представляваше прекалено опасна и невероятна непредпазливост за такова псе, което не поемаше никакви рискове.
Той тръгна с бодра крачка през спускащата се мека и топла нощ и скоро видя светлините по „Рю дю роа дьо Франс“. Когато стигна до началото на тази запустяла сега улица, една сянка се отдели от пресечката вдясно от него, за да го пресрещне.
Докато се готвеше да извади рапирата си и да заеме бойна стойка, той различи женска фигура и чу да викат тихо името му.
— Капитан Блъд!
Когато спря, жената се приближи и заговори бързо, задъхано:
— Видях ви да минавате преди два часа. Но никой не трябва да забележи, че говоря с вас през деня на улицата. Затова чаках да се върнете. Не продължавайте, капитане. Вървите към опасност, към смъртта си.
Накрая озадаченото му съзнание я позна и в паметта му блесна сцената, която се бе разиграла преди една седмица в „Краля на Франция“. Двама пияни негодници се бяха скарали за една жена — отрепка от измета на Европа, изтласкана по бреговете на Новия свят, — нещастно създание с известна хубост, която обаче, подобно на износените й елегантни дрехи, беше потъмняла, измърсена и повехнала. Жената се бе намесила дръзко в спора, който се водеше заради нея, един от пияниците я бе ударил грубо, а капитан Блъд в изблик на кавалерски гняв бе повалил нападателя и я бе извел от заведението.
— Чакат ви в засада там долу — каза тя — и искат да ви убият.
— Кой? — попита Блъд, като си припомни внезапно предупреждението на госпожица Д’Ожерон.
— Двайсетина души са. И ако разберат, ако видят, че ви предупреждавам, ще ми прережат гърлото, преди да съмне.
Докато говореше, тя се оглеждаше страхливо през мрака и гласът й трепереше от уплаха. След това извика прегракнало, сякаш беше обзета от още по-голям ужас:
— О, нека не стоим тук! Елате с мене; ще ви приютя на безопасно място, докато съмне. После ще се върнете на кораба си и след тая случка ще направите най-разумно да останете на борда или да не слизате сам на брега. Елате! — завърши тя и го дръпна за ръкава.
— Шт! Почакайте! Почакайте! — каза той, като й се противопостави. — Къде ще ме заведете?
— О, какво значение има, стига да сте в безопасност? — Тя го теглеше с цялата си сила. — Показахте се добър към мене и не мога да оставя да ви убия. А ако не дойдете, ще убият и двама ни.
Блъд отстъпи накрая повечето заради нея, отколкото заради себе си и позволи да го поведе от широката улица в малката пресечка, откъдето бе излязла, за да го пресрещне. Беше тясна уличка с малки, едноетажни дървени къщички, разположени на голямо разстояние една от друга по едната й страна. По другата страна се простираше оградата на някаква плантация.
Жената спря при втората къща. Малката врата беше отворена и вътрешността се осветяваше от пламъка на месингова газена лампа, поставена върху една маса.
— Влезте — подкани го тя с трептящ шепот.
Две стъпала водеха надолу към пода на къщата, който беше под нивото на улицата. Капитан Блъд се спусна по тях и влезе в стаята, където въздухът смърдеше на застоял тютюнев дим и се разнасяше неприятна миризма от малката газена лампа. Жената го последва и затвори вратата. И тогава, преди капитан Блъд да се извърне, за да разгледа обстановката на слабата светлина, някой го удари силно по главата с нещо тежко. Ударът го зашемети веднага и той се просна замаян и безсилен върху нечистата гола земя на пода.