Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
Когато мъжът се отдалечи, Андрей чу глас в слушалката си, но той не принадлежеше на Яков. Беше гневният глас на пахана.
— Клиентите ни мислят, че съм им взел парите, без да имам никакво намерение да им доставя пакета. Те настояват, че лъжа! Смятат, че планирам да продам бебето на някой друг!
Нещо се строши, на заден фон се чу шум от счупване. Някакъв мъж с арабски акцент изкрещя:
— Искаш ли да ти отрежа палците? А ушите?
— Топките ти! — извика друг глас с акцент. — Ще те накараме да си ги изядеш! Така се разправяме с хората, които ни мамят!
Андрей погледна към Броди, като се постара видът му да не издава какво се случва.
— Някой ме търси по телефона. Извинете ме.
Тед знаеше за микрофоните, затова на Андрей не му се налагаше да се преструва, че говори по мобилен телефон, както когато се намираше сред тълпата на Кениън Роуд. Въпреки това, реши да прибегне до същия трик, този път по други причини.
Извади телефона от джоба на якето си и го отвори. После умишлено го изпусна в снега.
— По дяволите.
Продължавайки да разиграва театър, Андрей се наведе и започна да рови в преспите. Тънката кожена ръкавица едва предпазваше пръстите му от студа. Когато намери апарата, той беше целият в сняг. Андрей го избърса, престори се, че натиска някакъв бутон и после изгледа намръщено екрана.
— Нещо не е наред.
— Телефонът ви не работи? — попита го Броди.
— Сигурно се е напълнил със сняг. Хайде, дайте ми вашия.
Когато Тед му го подаде, руснакът набра някакъв номер и се отдалечи на известно разстояние, като се престори, че говори по телефона, докато всъщност говореше в микрофона, закачен на скиорското му яке.
— Ти ли ми звънеше преди малко?
— Какви ги вършиш? — попита паханът в слушалката му. Беше бесен.
— Трябваше да го направя. Ще ти обясня по-късно.
— Чу ли какво ти казах? Клиентите ни твърдят, че ги лъжа! Но аз няма да поема вината заради това, че ти се издъни! Ще се постарая да разберат кого трябва да накажат!
Андрей сдържа с усилие гнева си.
— Кажи им, че ще получат пакета преди полунощ.
— Гарантираш ли?
— Като го доставим, поискай им бонус.
— Отговори ми! Гарантираш ли доставката?
Андрей усети, че бузите му пламтят въпреки студа. Но по някакъв начин успя да се овладее и да отговори, без да повишава тон. Почти.
— Да, по дяволите. А сега ме остави да си върша работата.
Престори се, че натиска някакъв бутон на телефона и прекъсва разговора.
— Какво има? — попита го Броди.
— Вие имате семейни проблеми. Аз също. Андрей чу Яков да шепне от мястото си малко по-надолу на улицата:
— Проба. Едно, две, три, четири.
Тед веднага притисна пръст към предмета в лявото си ухо.
— Чувам го.
Когато Яков се върна, Андрей го попита:
— Детектив Гранд, микрофонът на господин Броди работи ли? Чухте ли гласа му във вашата слушалка?
— Съвсем ясно.
— Отлично. — Андрей се възползва от моментното разсейване на Тед и пусна телефона му в джоба си. Мъжът не забеляза нищо. — Добре, а сега да изрепетираме това, което трябва да направите.
Облечени в посипани със сняг дрехи, те напуснаха витото стълбище, минаха покрай асансьора и продължиха по един от хотелските коридори към обезопасената врата. Бяха петима: Андрей, Каган, Яков, Михаил и Виктор — наскоро пристигнал от Русия, когото Пол беше виждал едва няколко пъти. Андрей пъхна подобния на кредитна карта хотелски пропуск в един процеп. Електрическата брава се отключи с тих металически звук.
Андрей носеше кожените си ръкавици за стрелба, за да не остави отпечатъци по дръжката на вратата. Координирайки придвижването си с помощта на слушалки и скрити микрофони, петимата мъже бяха влезли в хотела през различни входове, за да не привличат излишно внимание. Когато минаваха покрай охранителни камери, всеки от тях бе придърпвал шапката си надолу. Така направиха и сега, когато се озоваха под последната камера, за която трябваше да се тревожат.
Затваряйки вратата след себе си, те се озоваха в продължение на коридора. От лявата им страна се простираха номерирани врати на стаи. В тази по-изискана част на хотела една привлекателна, добре облечена рецепционистка им се усмихна и посочи топящия се по дрехите им сняг.