Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Следобед се отби в магазините за дрехи „Х&M“ и „Капал“ и попълни гардероба си. Набави си значително количество всекидневно облекло – дънки, джинси, блузи и чорапи. Не проявяваше интерес към скъпи маркови дрехи, но фактът, че можеше да си купи шест чифта дънки, без да ѝ мигне окото, ѝ доставяше известна наслада. Най-екстравагантната си покупка направи в „Туилфит“, където си набави несметно количество комплекти сутиени с бикини. Това бельо също беше за всекидневна употреба, ала след половин час смутено разглеждане на магазина попадна на един комплект, който ѝ се стори „секси“ и дори леко перверзен и който преди в никакъв случай не би си и помислила да купи. Когато го облече същата вечер, се почувства ужасно глупаво. В огледалото пред себе си виждаше едно кльощаво, покрито с татуировки момиче в гротескно облекло. Свали бельото и го изхвърли.
Купи си и нови стабилни зимни обувки от „Дин ску“, както и няколко чифта по-леки за носене на закрито. След това съвсем импулсивно си взе за всекидневна употреба и чифт ботуши на токче, което я правеше няколко сантиметра по-висока. Като добавка си купи и висококачествено зимно яке от кафява чортова кожа.
Закара покупките си до вкъщи, свари си кафе и си направи сандвич, след което върна взетата под наем кола. Прибра се пеша и прекара остатъка от вечерта на прозоречната ниша, загледана във водата на Салтшьон.
МИЯ БЕРГМАН, ДОКТОРАНТКА по криминалистика, наряза чийзкейк и го гарнира с малинов сладолед. Първо сервира на Ерика Бергер и Микаел Блумквист, след което постави десертни купички и пред Даг Свенсон и себе си. Малин Ериксон твърдо бе отказала десерт и се задоволи само с черно кафе, поднесено в странна, старомодна порцеланова чаша на цветя.
– Този сервиз беше на баба – рече Мия Бергман, когато видя как Малин разглежда чашата.
– Тя ужасно се страхува някоя чаша да не се счупи – каза Даг Свенсон. – Вади ги само когато ни гостуват много важни хора.
Мия Бергман се усмихна.
– Баба се грижеше за мен в продължение на няколко години и този сервиз е, кажи-речи, единственото, което ми остана от нея.
– Много са красиви – рече Малин. – Моите кухненски принадлежности са изцяло от ИКЕА.
Микаел Блумквист не обърна никакво внимание на чашите с цветя. Вместо това погледна критично към купичката с чийзкейк. Зачуди се дали не е добра идея да отпусне колана си с една дупка. Подобни мисли очевидно се въртяха и в главата на Ерика Бергер.
– Мили боже, аз май също трябваше да се откажа от десерт – рече тя и погледна извинително Малин, преди здраво да хване лъжицата.
Това всъщност трябваше да бъде лека работна вечеря, на която, от една страна, да затвърдят партньорството си, а от друга – да дообсъдят съдържанието на тематичния брой на „Милениум“. Даг Свенсон ги бе поканил да хапнат у тях, а Мия Бергман им поднесе най-вкусното пиле в сладко-кисел сос, което Микаел някога бе опитвал. С вечерята изпиха две бутилки силно испанско червено вино, а когато дойде време за десерта, Даг Свенсон ги попита дали някой би искал чаша „Тъламор Дю“. Само Ерика имаше глупостта да откаже, затова Даг Свенсон извади пет чаши.
Даг Свенсон и Мия Бергман живееха в двустаен апартамент в Еншеде. Бяха ходили няколко години, но направиха решителната крачка да заживеят заедно едва преди година.
Събраха се в шест часа вечерта, а когато стигнаха до десерта, вече бе осем и половина. Все още не бяха си казали и дума по работа, каквато всъщност бе целта на вечерята. За сметка на това Микаел откри, че харесва Даг Свенсон и Мия Бергман и че компанията им му е приятна.
Накрая Ерика Бергер насочи разговора към въпроса, заради който се бяха събрали. Мия Бергман донесе принтирано копие на труда си и го сложи на масата пред Ерика. Текстът носеше изненадващо саркастичното заглавие „От Русия с любов“, което, разбира се, препращаше към класическия герой на Йън Флеминг Агент 007. Подзаглавието гласеше: „Трафикът на хора, организираната престъпност и общественото противодействие срещу тях“.
– Трябва да правите разлика между моята дисертация и книгата на Даг – рече Мия. – Тя е агитаторска версия, насочена срещу хората, които печелят от трафика. Моят труд съдържа статистически данни, проучвания в областта, текстове на закони и анализ на начина, по който обществото и съдилищата третират жертвите.
– Тоест момичетата.
– Млади момичета, предимно на възраст между петнайсет и двайсет години, слабо образовани. Обикновено идват от проблемни семейства и често са били жертва на някаква форма на насилие още в детството си. Една от причините, които ги водят в Швеция, разбира се, са масата лъжи, с които някой ги оплита.