Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Какъв е окончателният месечен приход?
– Да кажем, че престъпната група разполага с две или три момичета, които се бъхтят за тях. Това означава, че те им носят около сто и петдесет хиляди крони на месец. Всяка банда се състои средно от двама или трима души, които си поделят печалбата. Така изглежда финансовата страна на бизнеса с изнасилвания.
– За какви суми говорим? Тоест, ако продължим да смятаме.
– Във всеки момент в страната се намират около стотина момичета, активно занимаващи се с проституция, които в някаква степен са жертва на трафика на хора. Това означава, че общата месечна сума от приходи за цяла Швеция възлиза на малко над милион и половина крони на месец, или около сто милиона крони годишно. Тук говорим само за момичета, станали жертва на трафика на хора.
– Това не ми се струва много.
– Така е. И за да припечелят тези сравнително скромни суми, подлагат стотина момичета на системно изнасилване. Това ме вбесява.
– Не ми звучиш като обективен изследовател. Ако всяко момиче има по трима сутеньори, това означава, че около пет-шестстотин мъже си изкарват хляба с проституция.
– Всъщност вероятно са по-малко. Бих казала около триста.
– Това не ми изглежда като неразрешим проблем – рече Ерика.
– Ние създаваме закони и изразяваме възмущението си по медиите, ала почти никой не е разговарял с проститутка от Източния блок, нито пък има някаква представа за живота ѝ.
– Как функционира системата? На практика. Сигурно е доста трудно да вкараш шестнайсетгодишно момиче от Талин, без да събудиш подозрение. Какво се случва, след като пристигнат тук? – попита Микаел.
– Когато започнах да разследвам случая, си мислех, че става въпрос за една изключително добре организирана дейност, извършвана от професионални престъпници, които по някакъв елегантен начин прекарват момичета през границите.
– Но се е оказало другояче? – попита Малин Ериксон.
– Дейността е организирана, но накрая осъзнах, че на практика в нея участват множество малки и доста неорганизирани банди. Забравете за костюмите на „Армани“ и спортните коли – престъпните групи се състоят средно от по двама-трима членове, половината са руснаци или жители на прибалтийските републики, другата половина – шведи. Представете си боса им: четирийсетгодишен, седи по потник, пие бира и си човърка пъпа. Няма образование и в някои отношения може да бъде сметнат дори за социален инвалид. Целият му живот е белязан от проблеми.
– Идилична картинка.
– Възгледът му за жените е от каменната ера. Раздразнителността му е прословута, обикновено е в нетрезво състояние и пребива от бой всички, които му се опънат. В бандата има ясна йерархия и подчинените му обикновено се страхуват от него.
МЕБЕЛИТЕ ОТ ИКЕА, КОИТО Лисбет закупи, ѝ бяха доставени в девет и половина три дни по-късно. Две яки момчета се здрависаха с русокосата Ирене Несер, която смело приказваше с норвежки акцент. След това започнаха да сноват нагоре-надолу в миниатюрния асансьор и прекараха деня в сглобяване на маси, шкафове и легла. Работеха страшно ефективно и явно не им бе за първи път. Ирене Несер слезе до халите в центъра на Сьодермалм и купи гръцка храна за вкъщи, след което ги покани на обяд.
Момчетата от ИКЕА приключиха в пет часа следобед. След като си тръгнаха, Лисбет Саландер свали перуката си и се разходи вече сама из апартамента, като се чудеше дали ще се чувства добре в новия си дом. Кухненската маса бе твърде елегантна за присъщия ѝ стил. Най-близката до кухнята стая, в която можеше да се влезе както от самата кухня, така и от коридора, бе избрала за дневна. Мебелира я с модерни дивани и няколко фотьойла, разположени около холна маса до прозореца. Спалнята определено ѝ харесваше. Седна внимателно на леглото си и изпробва матрака.
После хвърли поглед към кабинета си, който гледаше към залива Салтшьон.
„Йес, страхотен е. Тук мога да работя.“
Лисбет обаче все още не знаеше какво точно ще работи. А и като цяло бе доста скептично и критично настроена към мебелировката.
„Окей, нека да видим какво ще излезе от всичко това.“