Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– И си открил интересни неща?
– Мога например да докажа, че един служител от Министерството на правосъдието, който дори участва в изготвянето на закона срещу купуването и предлагането на сексуални услуги, се е възползвал от минимум две момичета, пристигнали в страната с помощта на секс мафията. Едното от тях е на петнайсет.
– Опа!
– Занимавам се с тази история вече три години. Книгата ще съдържа представителни проучвания за мъжете, възползващи се от услугите на проститутки. В списъка фигурират трима полицаи – един от тях работи за Сек[23], другите двама са в отдела за сексуални престъпления. Освен тях има още петима адвокати, един прокурор и един съдия, както и трима журналисти. Един от журналистите е публикувал няколко материала за трафика на жени с цел предлагане на сексуални услуги, но през свободното си време се е отдавал на сексуалните си фантазии и е изнасилил непълнолетна проститутка от Талин… В този случай едва ли може да се говори за сексуална игра по взаимно съгласие. Смятам да разкрия имената им. Имам железни доказателства.
Микаел Блумквист подсвирна и се засмя. След това спря да се смее.
– Тъй като отново заемам поста отговорен редактор, бих искал да ги прегледам под лупа – рече той. – Последния път, когато не проверих информацията от източниците си, лежах в затвора три месеца.
– Ако решите да публикувате статията, ще получите цялата документация. Аз обаче имам едно условие.
– Даг би искал да издадем и книгата му – рече Ерика Бергер.
– Точно така. Желанието ми е тя да се превърне в сензация, а в настоящия момент „Милениум“ е най-достоверният и дързък вестник в страната. Трудно ми е да си представя, че някое друго издателство би посмяло да издаде подобна книга.
– Значи, ако няма книга, няма и статия – обобщи Микаел.
– Според мен звучи чудесно – рече Малин Ериксон.
Хенри Кортез смотолеви нещо в нейна подкрепа.
– Статията и книгата са две отделни неща – продължи Ерика Бергер. – В първия случай отговорен редактор е Микаел. Що се отнася до книгата обаче, отговорността е изцяло на автора.
– Знам – рече Даг Свенсон. – Това не ме притеснява. Веднага щом книгата излезе, Мия ще предаде на полицията всички споменати в текста лица.
– Ще избухне голям скандал – рече Хенри Кортез.
– Това е само половината история – продължи Даг Свенсон. – Разследвам още и няколко мрежи, които печелят пари от търговията със секс робини. Тоест тук става въпрос за организирана престъпност.
– И кои личности откриваме там?
– Това е най-трагичното. Секс мафията се състои от група мързеливи нищожества. Не знам какво точно очаквах, когато започнах да работя върху проблема, но по някакъв начин ни е втълпено, поне що се отнася до мен, че в „мафията“ участват изискани джентълмени с високо социално положение, които се разхождат наоколо в лъскави коли. Предполагам, че това се дължи на американските филми. Историята за Венерстрьом – Даг Свенсон хвърли поглед към Микаел – потвърди, че понякога е точно така. Венерстрьом обаче е изключение. Аз открих единствено банда брутални садистични некадърници, които едва могат да пишат и четат, пълни идиоти, без грам стратегическа мисъл и усет за организация. Замесени са и някои рокери и малко по-добре организирани кръгове, но като цяло трафикът на секс робини се движи от куп дебили.
– Това е описано изключително ясно в статията ти – рече Ерика Бергер. – Всяка година законодателството, полицията и съдебната система биват финансирани с милиони от парите от данъци, за да се борят с тази търговия… Въпреки това обаче не могат да пипнат банда пълни идиоти.
– Говорим за системно нарушаване на човешките права. Засегнатите момичета обаче се намират на толкова ниско стъпало от социалната стълбица, че не представляват интерес от юридическа гледна точка. Те не гласуват. Едва говорят шведски. Знаят само толкова думи, колкото са им необходими, за да се продадат. Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента от всички престъпления, свързани с търговията със секс робини, никога не стигат до знанието на полицията, а още по-малко до повдигане на обвинения. Това вероятно е най-здравият айсберг на престъпността в Швеция. Представете си какво щеше да се случи, ако към банковите обири се подхождаше със същата несериозност. Това е немислимо. За жалост мога единствено да си извадя заключението, че търговията със секс робини би била пресечена за един ден, стига представителите на правосъдната система да го пожелаеха. Но престъпленията срещу малолетни момичета от Талин или Рига не са техен приоритет. Според тях курвите са си курви. Те са част от системата.