Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Трафик на хора – рече той. – По-точно на момичета с цел предлагане на сексуални услуги. В този случай основно от прибалтийските страни и Източна Европа. Истината е, че пиша книга по темата и това бе причината да се свържа с Ерика – при вас се издават книги с ограничен тираж.
Тези думи, изглежда, развеселиха всички. Издателство „Милениум“ до момента бе отпечатало само една книга, а именно огромния труд на Микаел Блумквист, излязъл миналата година и посветен на финансовата империя на милиардера Венерстрьом. Книгата вече бе претърпяла шест издания в Швеция, бе преведена на норвежки, немски и английски и предстоеше да бъде издадена във Франция. Неразбираем успех, като се има предвид, че историята вече бе до болка известна на всички и бе публикувана в безброй вестници.
– Нашата издателска дейност всъщност е доста ограничена – рече Микаел внимателно.
Този път дори Даг Свенсон се усмихна.
– Това го разбрах. Но имате издателство.
– Можете да се обърнете към някое по-голямо от нашето – каза Микаел.
– Това е безспорно – намеси се Ерика Бергер. – Но вече цяла година обсъждаме дали да не започнем да издаваме книги, за да запълним съществуващата ниша на пазара. Въпросът бе повдигнат на две срещи на борда и всички бяха положително настроени. Става въпрос за изключително малък брой книги – три-четири на година, които до голяма степен да се състоят от репортажи по различни теми. С други думи, типични журналистически продукти. Тази книга е добра за начало.
– Трафик на жени – рече Микаел Блумквист. – Запознай ни с детайлите.
– Работя над този проблем вече четири години. Идеята ми даде моята приятелка, с която живея на семейни начала. Тя се казва Мия Бергман и е криминалист. Освен това е специалист по въпросите на разделението между половете. Преди работеше към Центъра за предотвратяване на престъпления, където бе извършила проучване, посветено на закона срещу предлагането и купуването на сексуални услуги.
– Познавам я – рече Малин Ериксон спонтанно. – Интервюирах я преди две години, след като изнесе доклад за отношението към жените и мъжете в съдилищата.
Даг Свенсон кимна и се усмихна.
– С него разбуни духовете – рече той. – Тя се занимава с проблема за трафика на жени от пет-шест години. Така се запознахме. Аз работех върху статия за секс търговията по интернет и получих информация, че тя е запозната с въпроса. Което се оказа точно така. С две думи, започнахме да работим заедно, аз в качеството си на журналист, тя като изследовател, после започнахме да излизаме заедно и преди година заживяхме на семейни начала. Тя в момента е докторант и се очаква да защити напролет.
– Значи пише докторската си дисертация, а ти?
– Аз работя върху версията, предназначена за масовия читател, която ще включва и собствените ми открития. Както и върху още по-краткия вариант на историята – статията, която представих на Ерика.
– Окей, значи сте екип. Каква обаче е самата история?
– Имаме правителство, което прие изключително строг закон срещу предлагането и купуването на сексуални услуги, полицаи, които да следят за спазването на закона, и съдилища, които да осъждат сексуалните престъпници. Като такива определяме мъжете, които се възползват от сексуалните услуги на проститутки, а това се счита за криминално деяние. Освен това имаме медии, които публикуват изпълнени с възмущение текстове по въпроса. Същевременно обаче Швеция е една от страните, които купуват от Русия и прибалтийските страни най-много проститутки на глава от населението.
– И можеш да го докажеш?
– Това не е тайна. Дори не е новина. Новото е, че се срещнахме и разговаряхме с дузина момичета със съдбата на героинята от „Лиля завинаги“[21]. Повечето са на възраст между петнайсет и двайсет години, примамени в Швеция с обещания за някаква работа в опита им да избягат от социалната мизерия на Източна Европа. Вместо това обаче попадат в лапите на абсолютно безскрупулната секс мафия. В сравнение с някои от личните преживявания на тези момичета филмът „Лиля завинаги“ е направо развлекателен. Това, което искам да кажа, е, че преживяното от тях не може да бъде представено дори на екран.
– Окей.
– Може да се каже, че върху това се гради дисертацията на Мия. Но не и книгата.
Всички слушаха, очаквайки продължението.
– Мия интервюира момичетата. Аз направих списък на сутеньорите и клиентелата.
Микаел се усмихна. Не бе срещал Даг Свенсон по-рано, но изведнъж осъзна, че мъжът е от типа журналисти, които определено му допадаха. Те насочваха цялото си внимание към най-важното в историята. Златното правило на журналистиката според Микаел гласеше, че винаги има виновници. The bad guys[22].