Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Прекара остатъка от вечерта в разопаковане и сортиране на покупките си. Оправи леглото, прибра хавлиите, чаршафите и калъфките в скрина. Отвори торбичките с новите си дрехи и ги прибра в гардеробите. Въпреки значителното количество новозакупено облекло успя да запълни само една минимална част от тях. Постави лампите на местата им и прибра тиганите, порцелана и кухненските прибори в кухненските шкафове.
Огледа критично празните стени и осъзна, че е трябвало да купи плакати или картини, или нещо друго от този сорт. Каквото нормалните хора обикновено закачаха в домовете си. Някое и друго цвете също нямаше да ѝ бъде излишно.
След това отвори кашоните с нещата си от старото жилище на улица Лундагатан и сортира книгите, вестниците, изрезките и материалите от стари проучвания, които вероятно трябваше да изхвърли. На боклука отидоха голям брой стари захабени тениски и скъсани чорапи. Изведнъж откри неразопаковано дилдо. Усмихна се леко накриво. Това бе един шантав подарък за рождения ѝ ден от Мими. Лисбет бе напълно забравила за съществуването му, всъщност дори не го беше изпробвала. Реши да направи нещо по въпроса и постави дилдото изправено на нощното си шкафче.
След това обаче стана сериозна. Мими. Съвестта я загриза. Бе се срещала с Мими доста често в продължение на една година, след което я заряза заради Микаел Блумквист без каквото ѝ да било обяснение. Нито си взе довиждане с нея, нито я осведоми, че възнамерява да напусне Швеция. Не си взе довиждане впрочем нито с Драган Армански, нито с момичетата от „Ивъл Фингърс“. Те също не получиха обяснение. Сигурно смятаха, че е мъртва, и вероятно са я забравили. Тя никога не бе заемала водеща позиция в групичката. Бе обърнала гръб на всичко и всички. Изведнъж осъзна, че не се е сбогувала и с Джордж Бланд от Гренада, и се зачуди дали той не се разхожда и не я търси по плажа. Спомни си думите на Микаел Блумквист, че приятелството се гради на уважение и доверие. „Аз сама пропилявам приятелствата си.“ Зачуди се дали Мими все още не е някъде наоколо и дали не трябва да ѝ се обади.
По-голямата част от вечерта и значителна част от нощта посвети на сортиране на документи в кабинета си. Освен това инсталира компютъра си и посърфира из интернет. Провери състоянието на инвестициите си и установи, че е по-богата отпреди една година.
Направи рутинна проверка на компютъра на адвокат Нилс Бюрман, но не откри нищо интересно в кореспонденцията му и заключи, че поведението му е прилично.
Не откри доказателства за нови опити за контакт с клиниката в Марсилия. Изглежда, Бюрман бе свил професионалните и личните си контакти до минимум. Рядко използваше електронната си поща, а когато сърфираше из интернет, посещаваше основно страници с порнографско съдържание.
Лисбет излезе от мрежата едва в два часа сутринта. След това отиде в спалнята, съблече се и метна дрехите си на един стол. После се отправи към банята, за да се измие. От двете страни на най-близкия до входната врата ъгъл имаше монтирани огледала, които стигаха от пода до тавана. Дълго се оглежда в тях. Разгледа острото си лице, новите си гърди и голямата татуировка на гърба, която представляваше красив, дълъг, извиващ се дракон в червено, зелено и черно. Фигурата започваше от едното ѝ рамо, а тънката опашка на дракона продължаваше надолу по десния ѝ бут и свършваше на бедрото. През годината на отсъствие от Швеция бе пуснала косата си до раменете, но последната седмица в Гренада хвана ножицата и се подстрига съвсем късо. Сега косата ѝ все още стърчеше във всички посоки.
Лисбет изведнъж осъзна, че в живота ѝ е настъпила фундаментална промяна, която продължава и в момента. Може би това бе опасно последствие от факта, че вече притежаваше милиарди и не ѝ се налагаше да брои всяка стотинка. Може би светът на възрастните най-накрая бе успял да я погълне. А може би беше осъзнала, че със смъртта на майка ѝ детството ѝ окончателно е приключило.
По време на пътуванията си през изминалата година Лисбет бе махнала няколко от пиърсингите си. В клиниката в Генуа свалиха обецата от зърното на едната ѝ гърда по чисто медицински причини, във връзка с операцията. След това сама премахна тази от долната си устна. В Гренада свали и пиърсинга от лявата си срамна устна – дразнеше я, а освен това не бе напълно сигурна защо изобщо си го е направила.
Отвори уста и разви обецата, която бе носила на езика си в продължение на седем години. Остави я в една купа на етажерката до пералнята. Изведнъж усети устата си някак празна. Като се изключат няколкото обеци на ушите, имаше само още два пиърсинга – един на лявата вежда и едно украшение на пъпа.