Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Това е известно на всеки боклук – рече Моника Нилсон.
– Какво ще кажете? – попита Ерика Бергер.
– Идеята ми допада – рече Микаел Блумквист. – Слагаме си главата в торбата с тази статия, но именно затова основахме „Милениум“ преди години.
– Това е и причината все още да работя тук. Отговорният редактор трябва да пуска фойерверки от време на време – добави Моника Нилсон.
Всички с изключение на Микаел се разсмяха.
– Книгата завършена ли е? – попита той.
– Не. Имам план, но съм написал само половината. Ако се съгласите да я издадете и ми дадете аванс, ще мога да се посветя изцяло на нея и да я довърша. Почти всички проучвания са готови. Остават ми само някои дребни уточнения – трябва да потвърдя това, което вече знам, като разговарям с мъжете, които смятам да разоблича.
– Ще постъпим точно както с книгата за Венерстрьом. Една седмица за оформление – Кристер Малм кимна – и две за печат. С „героите“ ще се видим през март и април и накрая ще обобщим информацията върху петнайсет страници. Това означава, че ръкописът трябва да е готов на петнайсети април, за да можем да проверим всички източници на информация.
– Какво ще правим с договора и тъй нататък?
– Досега не съм подписвала договор за издаване на книга, така че ще трябва да се посъветвам с адвоката си – Ерика Бергер сбърчи вежди. – Но ти предлагам четиримесечно назначение за изпълнение на проект от февруари до май. Не даваме безумно високи заплати.
– Няма проблем. Трябва ми единствено редовна заплата, така че да мога да съсредоточа цялото си внимание върху текста.
– По принцип делим печалбата от книгата наполовина, след като покрием разходите за издаването ѝ. Как ти звучи това?
– Дяволски добре – отвърна Даг Свенсон.
– А сега да разпределим задачите – рече Ерика Бергер. – Малин, искам ти да си редактор на тематичния брой. Това е основната ти задача от началото на следващия месец. Ще работиш с Даг Свенсон и ще редактираш ръкописа му. Лоти, това означава, че временно ще трябва да влезеш в ролята на редакционен секретар на вестника за периода от март до май. Ще минеш на пълен работен ден, а Малин или Микаел ще ти помагат при нужда.
Малин Ериксон кимна.
– Микаел, искам ти да редактираш книгата.
Тя погледна Даг Свенсон.
– Микаел не си го признава, но всъщност е страхотен редактор и освен това има опит с проучванията. Той ще огледа всяка дума от книгата ти под лупа. Ще разрови всеки детайл като къртица. Аз съм поласкана, че искаш да издадеш книгата си при нас, но ние от „Милениум“ се борим с по-специфични проблеми. Имаме врагове, които само чакат да направим погрешна стъпка. Преди да си сложим главата в торбата и да публикуваме нещо, трябва да сме сигурни в него на сто процента. Не можем да си позволим никакъв риск.
– Аз и не очаквам друго.
– Добре. Ще издържиш ли обаче, ако някой цяла пролет ти виси на главата и те скъсва от критика?
Даг Свенсон се ухили и погледна Микаел.
– И още как. Да започваме.
Микаел кимна.
– Ако искаме да направим тематичен брой, ни трябват още статии. Микаел, искам да напишеш текст за финансовата страна на търговията със секс робини. За колко пари годишно става въпрос? Кой печели от нея и кой прибира парите? Може ли да се намерят доказателства, че част от тях попадат в държавната хазна? Моника, искам да направиш проучване върху сексуалното насилие като цяло. Говори с домовете за жени, жертви на насилие, с научни работници, лекари и представители на властта. Вие двамата заедно с Даг ще подготвите основните текстове. Хенри, трябва ми интервю с приятелката на Даг Мия Бергман, а не е редно да поставя тази задача на него. Нека то да е като портрет – коя е тя, с какво се занимава и до какви заключения е стигнала. След това искам да отидеш в полицията и да се запознаеш с различни случаи. Кристер, ти отговаряш за снимковия материал. Не знам как точно бихме могли да илюстрираме проблема. Помисли по въпроса.
– Едва ли има по-лесна тема за илюстриране. От художествена гледна точка. Няма проблем.
– Може ли да добавя нещо? – рече Даг Свенсон. – Има малък брой полицаи, които си вършат страхотно работата. Може би е добра идея да интервюираме някои от тях.
– Разполагаш ли с имена? – попита Хенри Кортез.
– Да, и с телефонните им номера – кимна Даг Свенсон.
– Чудесно – заключи Ерика Бергер. – Темата на майския брой е търговията със секс робини. Посланието е, че трафикът на жени представлява нарушаване на човешките права и че хората, които го организират, трябва да се извадят на показ и да бъдат третирани като военнопрестъпници, участници в ескадроните на смъртта или тирани. Да се залавяме за работа.