Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Струва ми се — намеси се Мартин, — че тоя тип отново е на свобода. Прав ли съм?

— От почти две години, Питър. Пуснали са го, но не се е подписал в полицията в Кънектикът нито веднъж.

— Но сигурно знаете къде е сега?

— Не.

— Каза, че е спечелил един милион долара. Още ли ги има?

Тя му се усмихна. Мартин харесваше усмивката й.

— Когато влезе в затвора втория път, имаше около четиристотин и тридесет хиляди долара в банката. Останаха му само защото не плащаше на адвокати. Аз също се сетих за тези пари, така че реших да проверя сметката му. Докато е излежавал присъдата си, сумата е нараснала до четиристотин седемдесет и няколко хиляди долара. Два дни след излизането му парите са изчезнали и сметката е закрита. Напълно е възможно сега да размахва дебелия си портфейл някъде из Таити.

— Проблемът на тази проклета страна е — обади се Бауърс, — че годишно плащаме по тридесет и пет хиляди долара от парите на данъкоплатците, за да държим хора като него в затвора. А той може да изкара много повече навън. Защо съдията не му е определил по-висока гаранция?

— Не зная, господин Бауърс. Наистина нямам никаква представа.

Ако Бауърс е решил да се заяжда, нека си избере по-подходящ момент, а не да губи времето на всички, помисли си Мартин. Той се намеси в разговора:

— Луан, едно от нещата, които каза, ми се стори доста интересно. Защо Конрад се е ровил в телефонните компании?

— Така и не ни каза. Предполагам, че просто му харесва да си играе на шпионин. Ако си спомняш, той е влизал във файловете на полицията, на агентите на ФБР, намесвал се е в телефонните разговори и прочие.

— Това май е по твоята част, Питър — каза Стив Рос. — Можеш да го наемеш. Така поне ще работи на наша страна.

— Ще си помисля по въпроса, Стив. Това ли е главният ни заподозрян, Луан?

— Не. Споменах Конрад само за да илюстрирам профила, базиран на информацията, която имаме. Всъщност той не би могъл да бъде типичният пример — прекалено е умен. Психолозите могат да ви предложат напълно различен модел по случая.

— Нашият човек единак ли е?

— Конрад е. Както и повечето от тях. Предпочитат да общуват само с киберпространството.

— Какво ще кажеш за егото му? — попита Делбърт Симънс. Той правеше впечатление на вечно съмняващ се човек. Сигурно пренасяше скептицизма си и в политиката. Защо арабинът иска това? Французинът каза така, но какво всъщност имаше предвид?…

— Добър въпрос, господин Симънс. Много от тях се опитват да си изградят някаква репутация. Например, че могат да надхитрят правителството. Преди време Ренегата имаше многобройни почитатели. Откакто влезе в затвора, не сме чували нищо за него.