Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Зоуи не носи бурка — отбеляза Лили.
Разговорът се провеждаше в присъствието на Зоуи, Епер и Уест. Зоуи се усмихна и очаквателно погледна Саладин, любопитна да чуе отговора му.
— Ами… така е, защото тя не е мюсюлманка.
— Но ти виждаш лицето й, нали? — настоя Лили.
— Да…
— Значи, според исляма, ти не можеш да я уважаваш.
Азис се изчерви.
— Не, не… аз уважавам госпожица Зоуи. Много при това.
— Тогава защо трябва всички мюсюлманки да носят тези… бурки?
Азис беше безпомощен.
От затрудненото положение го извади Зоуи.
— Не всички мъже са така галантни като Азис, Лили. Те не могат да контролират така добре нагона си, както той.
— Нагон? — хвана се за новата дума Лили.
— Виж, това вече е тема, която ще обсъдим пак, като пораснеш още малко.
Още от самото начало в кухнята, на стената на хладилника, висеше затиснат с магнит лист, на който бяха начертани седем правоъгълника, запълнени със странно писмо — репродукции на седемте основни стиха в Текста на Калимах:
Листът бе сложен така, че Лили да го вижда всеки ден, когато идва да й налеят сутрешната чаша сок. Когато попита какво е това, Дорис Епер й отговори:
— Не знаем. Надяваме се един ден ти да можеш да ни кажеш.
Когато Лили стана на пет години, Макс Епер се залови с обучението й — преподаваше й математика, природни науки, древна история и езици, като наблягаше върху латинския, гръцкия и клинообразното писмо.
Оказа се, че тя има удивителна предразположеност към езиците, благодарение на която ги учеше бързо и гладко — със свръхестествена лекота.
На седем годинки владееше латински и гръцки.
На осем разчиташе египетски йероглифи.
На девет бе изцедила от Епер всичко, което той знаеше за клинописа, и бе превела и трите древни езика от Биситунския паметник.
Излишно бе да се споменават съвременните езици, които учеше, като разговаряше с членовете на многонационалната група телохранители. Особено й харесваше трудният келтски, говорен от двамата ирландци — Зоуи и Лиам Кисан.
Епер бе прекрасен учител.
Лили го обожаваше — харесваше мъдрото му старо лице, добрите му сини очи и тихия му умен смях.
Точно тя му измисли прозвището Магьосника.
Всеки ден тя тичаше нетърпелива да научи нови и интересни неща в класната си стая в източното крило на къщата.
Поеми като „Атаката на леката кавалерия“ се изпълняваха със страст и енергия.
Простата аритметика се илюстрираше с примери от живота във фермата.
Но гвоздеят в програмата бяха природните науки. Магьосника разполагаше с всевъзможни налудничави изобретения в работилницата на фермата. Най-различни устройства и инструменти — резултат от заниманията му с електромагнетизъм и всякакви други неща.
Веднъж й каза, че преди много време бил работил в една лаборатория на име „Сандия“ в Съединените щати и че мястото било секретно и там правели секретни неща.
Това й допадна. Секретни неща…
Макар Лили да не се държеше като типично момиченце, Зоуи я научи на нужните подробности: вчесване на косата, пилене на ноктите и как да кара момчетата да правят каквото им каже.
Матадор, испанският воин, прекарваше много време в гимнастическата зала, която бяха оборудвали в по-малкия обор. Когато поотрасна и понатежа, той я караше да сяда на единия край на една греда, а другия край балансираше с оловни тежести. После вдигаше гредата от упор, легнал на пейка. Това много й харесваше.
Шаман — това бе ямайският представител — я научи как да върви безшумно и двамата тероризираха Дорис Епер — промъкваха се до нея, докато тя дремеше на верандата, наслаждавайки се на следобедното слънце.
Но най-силна бе връзката й с брата на Зоуи Лиам, по прякор Убиеца.
Убиеца бе едър, широкоплещест и висок, може би метър и деветдесет, и имаше широко честно лице, бръсната глава и големи уши.
Не беше гений, но за сметка на това бе страхотен командос.
Взаимоотношенията му с Лили просто се получиха без никакво усилие от страна и на двамата, може би защото интелектуалното им ниво бе еднакво… макар той да бе на 24 години, а тя — дете.
Гледаха филми и четяха книги заедно.
Часове наред играеха на „Сплинтър Сел“ — видеоигра, която пускаха в режим за двама играчи, и избиваха лошите, където ги намереха, като координираха ходовете си с високи викове и различни, разбираеми само от тях команди. Бяха страхотен екип и дори спечелиха първия кръг на Голямото състезание по двойки на „Сплинтър Сел“ за наградата на Виктория Стейшън, като победиха в оспорвана борба Магьосника и Зоуи.