Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Нима вие имате нужда от защита? Срещу какво?
„Срещу зли и алчни люде, решени да откраднат онова, което принадлежи на народа ни — нашето наследство, нашата история.“
— Аз съм недостоен да…
„Именно затова се обръщам към теб, защото си недостоен — прекъсна го тя. — Страдал си, но съществуват страдание и безчестие, които никой от нашата раса не бива да понесе. И кого другиго да потърсим за помощ, кой друг би издържал напрежението по-добре от съсъд, който вече е счупен?“
— Какво искаш от мен? — попита отново той.
„Докато с теб си говорим, към теб идват хора да те пленят, Тисамон. Хора, чието внимание си привлякъл и които искат да те заробят. Продаде те собствената ти посредничка и сега ги води към теб.“
Той скочи и острието на ръкавицата му се отвори в готовност.
— Роуен ме е предала?
„Предателят бива предаден на свой ред.“ Думите й го смълчаха. „Ако наистина търсиш изкупление за горделивостта си, Тисамон, ще ги оставиш да те заловят. Трябва да преклониш глава пред най-лошото, иначе всяка надежда за изкупление е изгубена.“
— Да ме заловят? Тоест?…
„Или ще се вкопчиш в горделивостта си, която не е достатъчно силна, за да се пречупи?“
Вече бе стигнал до вратата. Там спря и насочи сърпа си към привидението.
— Не искай от мен да стана роб. Никой богомолкороден не е падал толкова ниско.
Сянката на Летриме се приближи, минавайки без затруднение през разтуреното легло.
„Аз съм робиня, Тисамон. Робиня съм на кутията, която не успяхте да опазите. И в резултат на това сега съм роб на нашите врагове. Повярвай ми, аз съм въплъщението на всичко богомолкородно — крехката гордост и страха от провал. Напълно съзнавам за какво те моля.“ Стоеше пред него, прозирна като утринна мъгла. „Само по този начин би могъл да изтриеш петното, което съзираш в душата си.“
— Толкова ли е тежък грехът ми? — попита дрезгаво той.
„Не — каза простичко тя, — освен в собственото ти съзнание. Но това е съдникът, когото не можеш да измамиш и от когото не можеш да се скриеш.“
Непосилен товар легна на плещите му. На стълбището вън се чуха стъпки. Сигурно Роуен и онези, на които го е продала. Осоиди, най-вероятно.
Прибра острието, седна на леглото и зачака.
7.
Талрик подръпна доспехите си. Не беше минало чак толкова време, откакто ги беше носил за последно, а ето че ги чувстваше непривично върху тялото си. „Сигурно защото нямам право да ги нося“ — помисли си горчиво той.
— Така — измърмори под нос и се огледа. Вътрешността на бъчвоподобния „Сатър“ беше заета почти изцяло от варели с гориво, ако не се брои едно тясно местенце зад пилотското кресло, отделено за нуждите на болника. Ахеос се беше надигнал на лакти от постелята си и го гледаше. Все още беше мъртвешки блед, но в погледа му се мяркаше подобие на усмивка, което при здрав човек сигурно би минало за проява на хумор.
— Е, майоре, как ще извъртим номера? — попита той, събрал сили да надвика рева на двигателя.
„Майор или капитан?“ — запита се Талрик. Като майор от Рекеф ли да се представи, или като капитан от редовната армия? По-лесно би било да действа от името на Рекеф, но майор от тайната служба с неговото описание можеше да разбуди нечии спомени за черния списък с изпадналите в немилост. С късмет като неговия току-виж попаднал на още един, след Бродан, който хем го познава, хем е чул за неприятностите му.
— Вече виждам града — извика Че откъм пилотското кресло. Беше се навела напред и се взираше с присвити очи през тесния наблюдателен процеп. Видимостта намаляваше допълнително заради проливния дъжд, който вятърът носеше на пелени. За щастие, „Сатър“ беше солидно транспортно летало. Талрик се съмняваше, че някой по-лек съд би издържал на лошото време през последния ден. Зимата се беше разлютила, решила да прегази за последно източната част на Равнините, преди да отстъпи пред пролетта.
С известна изненада установи, че се чувства притеснен като актьор, комуто предстои да излезе на сцената. „Не е истина. Та това е професията ми.“ Или поне беше до неотдавна.
— Къде да кацна? — попита Че.
— Аз откъде да знам? — тросна се Талрик. — Строителите на града едва ли са предвидили летище, освен ако не са били дори по-умели предсказатели, отколкото им се приписва в легендите.
— Чакай, чакай. Виждам нещо — съобщи Че. — Импровизирана писта. Заравнено поле с няколко барачки. Има хелиоптери и един въздушен кораб с изпуснат балон. Ще кацна до тях. Талрик, ти си готов с речта си, нали?