Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Предпочитам да закуся в кухнята.
Паула я погледна недоумяващо.
— Д-р Уитакър каза, че държи да лежите, колкото може повече.
— Мисля, че ще се справя с пътешествието по стълбите — опита се да звучи бодро Джейн. — Наистина ще се справя.
Двете слязоха долу.
— Вие си починете, докато приготвя закуската — рече Паула и я настани да седне на един от кухненските столове.
— Сигурно мога и аз да помогна с нещо.
Джейн се чувстваше неудобно, докато жената сръчно се справяше с работата си.
— Струва ми се, не съм забравила как се прави кафе.
— Кафето вече е готово — отвърна Паула и наля в една чаша. — Как го искате?
— Не знам — вдигна рамене Джейн. — Последните дни го пиех чисто.
— Точно такова е — постави димящата чаша пред нея Паула.
— Ти няма ли да пиеш?
— Може би по-късно. Друго какво ще желаете? Пържени яйца, препечен хляб, овесени ядки?
— Може би препечен хляб с масло и малко портокалов сок, ако е възможно.
— Разбира се, че е възможно. Точно затова съм тук.
— За да ми налееш портокалов сок? — Джейн се надяваше, върху сериозното лице на жената да се появи усмивка.
Това не стана.
Дали няма нещо общо с д-р Клингър, спомни си вечно нацупения млад лекар от Бостънската градска болница тя.
— За да ви помагам, с каквото мога.
— Какви са обикновените ви задължения, когато идвате тук? — попита Джейн, отпивайки голяма глътка от кафето.
Паула вече сновеше около кухненския плот — сложи филийките, наля сок, върна шишето в хладилника, изчака тестера и намаза опечените хлебчета с масло. Сервира всичко това, заедно с няколко вида конфитюр.
— Обикновено чистя, пера, гладя — отвърна тя, застанала права до Джейн.
Джейн отхапа от филийката.
— Няма ли да си сложите конфитюр? — попита Паула.
Джейн предпочете да си вземе, вместо да се впуска в обяснения и спорове.
— Дайте на мен! — младата, сериозна жена грабна ножа от ръцете й и обилно намаза двете филии.
Джейн я гледаше с безпомощния гняв на малко дете.
Едва се въздържа да не й каже с писклив глас: „Мога и сама, мамо!“ Явно младата жена стриктно се придържаше към наставленията и инструкциите на д-р Уитакър. Нямаше смисъл да всява смут в душата й. В края на краищата, опитваше се само да бъде полезна.
— От колко време работите при нас? — попита Джейн, докато Паула бършеше и без друго чистия кухненски плот.
— Малко повече от година.
— Бих искала да си спомня това — вежливо произнесе Джейн.
— Няма нищо за помнене — отвърна Паула. — Идвам всеки вторник и четвъртък, когато вие помагате на д-р Уитакър в болницата. Появявам се сутрин, след като излезете и си тръгвам преди да сте се прибрали.
— Но все пак аз ви наех, нали?
— Всъщност, нае ме д-р Уитакър.
— Съпругът ми? — струваше й се странно тъкмо Майкъл да търси домашна помощничка.
— Точно така. Срещнах д-р Уитакър в болницата — обясни Паула. — Той оперира моето малко момиченце.
— Имаш дъщеря?
— Да, Кристин. Вече е почти пет годишна, благодарение на доктора.
— Животът ли й спаси?
— На няколко места по гръбначния стълб имаше аневризъм. Както си играеше с децата в задния двор, започна да плаче, че не може да ходи. Закарахме я в болницата и там откриха аневризма. Д-р Уитакър я оперира осем часа без почивка. Няколко дни животът й беше на косъм. Без него нямаше да е жива.
— Сега добре ли е?
— Носи специални тиранти. Може би ще й останат цял живот, но това не влияе на развитието й. Още хляб?
— Моля?
— Искате ли още хляб?
Джейн погледна към чинията и видя с изненада, че е изяла и двете намазани филии.
— Не, благодаря. Беше много вкусно.
— Можете да си позволите още някой и друг килограм.
Джейн огледа слабото си тяло, очертаващите се под нощницата гърди. Може би трябваше да си сложи халат.
— Къде е сега дъщеричката ви? — попита тя, поглеждайки към входното антре — едва ли не очакваше да я види там.
— Майка ми се грижи за нея.
— За да можете вие да се грижите за мен — по-скоро констатира, отколкото попита Джейн.
— За мен е удоволствие.
— Сигурно след някой и друг ден, ще мога да се оправям и сама.
— Ще остана тук, докато се поправите напълно — отсече Паула с тон, който не търпеше възражение.