Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Мислех, че още спите.
— Кой беше? — кимна към апарата Джейн.
Паула се смути.
— Ами, не попитах.
— Защо каза, че съм на гости при брат си?
Паула я гледаше с глупав, овчедушен поглед.
— Д-р Уитакър смята, че ще е по-добре да не ви безпокоят по телефона, докато не възвърнете силите си.
— Нямам проблеми със силите си — възрази Джейн, чувствайки точно обратното. — Проблемът ми е в паметта.
— Какъв е смисълът да говорите с някой, който не помните?
Такава логика не можеше да не разгневи Джейн.
— Смисълът е, че може да си спомня нещо.
— Но може и да не си спомните. Само ще се разстроите. Искате ли да обядвате?
— Мисля, че преди малко закусих?
— Закусихте преди няколко часа. Хайде, трябва да…
— Да възстановя силите си! Знам.
Джейн седеше до кухненската маса и гледаше как Паула приготвя обяда.
Тя намери албумите със снимки върху най-долния рафт на библиотеката в хола.
Разгледа един по един и шестте. Разлистваше своя живот в поредици от фотографии — понякога нелепи и наивни, в други случаи — обикновени и съвсем рядко — изключителни. Една година косата й беше дълга, друга — къса, трета и четвърта — накъдрена, прибрана или пусната — в зависимост от модата. Впити джинси, сандали на бос крак, ботуши до бедрото, кожени якета, раздърпани пуловери… Единственото неотменно нещо бе усмивката й.
Имаше я на безброй снимки заедно с Майкъл — от времето, когато бяха гаджета, от сватбата, от пътешествието в Ориента, в компанията на други хора или сами — навсякъде прегърнати и влюбени. На една от фотографиите Майкъл се бе снимал с по-възрастна двойка — вероятно родителите му. Бяха хубави хора — високи и достолепни. Баща му — леко посивял, майка му — с гъста руса коса. На другата — до нея — Джейн също прегръщаше възрастна жена, която би могла да бъде единствено майка й. Усети как сърцето й подскочи.
— Прости ми, мамо — прошепна Джейн и проследи с пръст силуета й. — Толкова искам да си спомня за теб!
В очите й избиха сълзи. Джейн затвори албума.
— По дяволите, наистина ще си спомня! — ядоса се тя и го отвори отново. — Разбира се, че те помня, мамо — каза на засмяната снимка. — Помня и теб, и брат си Томи! Как си, Томи?
Насреща й се усмихваше русоляв младеж с раздалечени предни зъби. Беше сложил ръце върху раменете на младата Джейн и друга по-възрастна дама — майка им. Колко горд и наперен изглеждаше! От следващата фотография също я гледаше той — тъмнокос и сериозен. Позата му бе подобна на горната. Кой друг можеше да бъде, ако не Томи!?
Разгърна следващия албум. Загледа се в невероятно едрата, бременна жена. Беше в джинси с навити крачоли, блуза на райета и прибрана коса. Глезените й изглеждаха подути.
Джейн инстинктивно поглади корема си. Това беше самата тя като бъдеща майка. Колкото и да се напрягаше, не можеше да си спомни нито бременността, нито дните на майчинството. Откри една снимка на Емили — красива, с розови бузки — тя надничаше смешно изпод бебешкото си одеяло. Пред очите на Джейн детето израстваше от снимка на снимка — бебе на четири крака, момиченце, смело гмуркащо се във водите на някакво езеро…
— Красиво малко създание! — прошепна Джейн, бързо прелиствайки последния от албумите.
Очевидно Емили я беше изместила като любим фотомодел на Майкъл. Дали Джейн сама й бе преотстъпила тази роля? Не бе ли ревнувала от собственото си дете?
Разтърка челото си. Опитваше се да я заболи глава. Моля те, само не се превръщай в една от онези несигурни, кекави майки, които не обичат даже децата си!
— Спри я, за Бога! — извика Джейн, дочула бръмчене на прахосмукачка над главата си.
Паула работеше като истинска фурия — без миг почивка — ако не готвеше, чистеше, ако не чистеше, поливаше цветята, когато свършеше и с това, веднага се залавяше да оправя спалните… През цялото време обаче, не забравяше постоянно да напомня на Джейн, че трябва да си почине, да си глътне хапчетата, да се нахрани… Непрекъснато беше време за нещо!
Защо малко не поспреш, искаше й се да отвърне, раздразнена от неуморната активност на Паула. Господи, що за човек съм всъщност?! Нима завиждам дори на домашната си прислужница? Как мога да се ядосвам за това, че някой предано се грижи за мен и дома ми?
— Нищо чудно! Явно съм депресирана — каза Джейн. — Аз съм просто една нещастна, скапана жена!