Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Видя го веднага, без никакво колебание за какво служи — всички тефтерчета с телефони си приличат. Това беше средно голямо, с подходяща обложка. Предпазливо го вдигна, като гост, който наднича там, където не му е работата. Подържа го няколко секунди в скута си. Хайде, рече си нетърпеливо, тефтерчето е твое. Отвори го. От какво се боиш? За Бога! Та там има само един азбучник — букви и списък от имена. Те не означават абсолютно нищо! Най-сетне отгърна на А. Лорейн Апълби, прочете тя. Спомни си думите на Майкъл. Според тях, това бе стара нейна приятелка. Арлингтън — частно училище… Арлингтън — частно училище? Естествено! Училището на Емили. Виждаш ли? Не е трудно, рече си Джейн и събрала смелост, прелисти на Б. Спря се на името Даян Брюстър — може би това беше онази приятелка, на която Майкъл не помнеше фамилията. Бързо откри останалите имена, които той бе споменал — Дейвид и Сюзън Карни, Джанет и Иън Харт, Ийв и Рос Макдърмот, Хауърд и Пеги Роуз, Сара и Питър Таненбаум. Всички ги имаше черно на бяло и по азбучен ред.
Откри и името на брат си — Томи Лорънс от улица Монтгомери в Сан Диего, после с разтреперани ръце се върна на Р.
Когато провери за първи път, не го беше видяла. Защо очакваше да го открие сега? Въпреки всичко, очите й внимателно изчетоха страницата отгоре до долу. Отмина Хауърд и Пеги Рос, защото помнеше, че са в Южна Франция на почивка. Нямаше представа чии са останалите половин дузина имена. Прегледа отново написаното на буквите К и С да се увери, че не е записала името погрешно. Напразно. Никъде нямаше Пат Ръдърфорд. Който и да беше — той или тя — в най-добрия случай бе само случаен познат. Дори не заслужаваше номерът на телефона му да бъде отбелязан в личното й тефтерче.
Още ровеше из страниците, когато се появи Майкъл.
— Откри ли нещо интересно? — попита той, докато слагаше таблата с чашите чай и сладкишът на малката кръгла маса до прозореца.
Джейн прибра тефтерчето и отиде при него. Отпусна се на една табуретка.
— Може би трябва да се обадя на брат си тя пое от Майкъл чашата чай и отпи от горещото питие. — Сигурно се тревожи.
— Вече свърших това. Уверих го, че всичко е наред. По-добре изчакай до утре.
Джейн се усмихна с благодарност — още не се чувстваше готова да говори с когото и да било. Не познаваше този човек — нейният брат от другия край на страната. Какво би могла да му каже? „Ние сме добре, жалко, че не си с нас!“ Жалко, че не те познавам — ето какъв бе истинският отговор! Нямаше ли да го разтревожи допълнително? Явно и досега не му е било малко. Не, по-добре да изчака, да се обади, когато си спомни кой е! Ако той позвъни междувременно, ще се преструва, че го познава. Ще изфабрикува цял куп лъжи.
— Хубав чай! — отбеляза тя.
Майкъл се засмя и Джейн си даде сметка, че е нужно съвсем малко, за да го направи щастлив.
— Специалитетът на заведението. Ето, вземи — той сложи в дланта й няколко малки бели таблетки.
— Какво е това?
Успокоително. Възможно най-безобидното.
— Успокоително? Нямам проблеми със съня.
— Малко за отпускане.
Джейн се загледа в дланта си. Хапчетата й се сториха тежки.
— Д-р Мелоф не спомена за успокоителни.
— Тъкмо той ги предписа — търпеливо обясни Майкъл. — Само ще те отпуснат. Наистина са съвсем слаби. Няма да ти навредят.
— Имам фобия към таблетки.
Той се засмя.
— Това го повтаряш от край време. Виждаш ли, започваш да се поправяш.
На свой ред се засмя и Джейн. Защо го измъчвам, помисли си.
— Страхувам се да не изгубя контрол над себе си — опита се да обясни поведението си тя.
— Какъв контрол? — вдигна ръце Майкъл.
За какво ставаше дума наистина? Как би могъл човек, който няма и хабер за себе си, да дрънка подобни работи? Джейн нагълта таблетките и отпи от чая.
— Вземи си сладкиш — подкани я той. — Много е вкусен. Направи го Паула в петък.
— Паула?
— Паула Маринели. Идва няколко пъти седмично. Чисти, оправя прането и приготвя по нещо. Помолих я да ни посещава всеки ден, докато се почувстваш добре.
— Искаш да кажеш, докато си спомня коя съм.
Майкъл оцени шегата и повтори през смях.
— Докато си спомниш коя си.
Джейн взе парче сладкиш. В краката й, върху килима се изсипа цял рояк трохи.
— Господи, толкова ли съм несръчна!?
Наведе се да ги събере, но й се зави свят. Спалнята се завъртя като виенско колело пред очите й.