Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Опита се да си представи как младата прислужница мъкне огромната прахосмукачка от стая в стая. Ако се съдеше по бръмченето, — вече бе в кабинета на Майкъл. Навярно старателно подреждаше всичко — лист по лист.
Откога знаеше, че Паула е влюбена в Майкъл? Това беше ли я разтревожило? Имаше ли й зъб? Всъщност какво неестествено виждаше в това, че някой е влюбен в лекаря, спасил собственото му дете? Особено, когато той е красив и очарователен…
Въпреки това, тази жена я притесняваше. Дали по някакъв начин не беше свързана с нейната амнезия?
Разбира се, помисли си Джейн — ти се опита да я убиеш и сега си отмъщава като чисти цялата къща. Милиметър по милиметър! Ясно е — добронамереността й е абсолютно фалшива!
Върна албумите на мястото им в библиотеката. Вече не знаеше с какво да се заеме. Можеше да включи телевизора, да навакса със сериите от „Младите и ненужните“. Но се чувстваше достатъчно ненужна… А ако вземе някоя книга? Джейн бавно пое покрай библиотечните рафтове, мислейки какво вече е прочела и какво не. Каква литература предпочиташе? Романи, биографични книги, любовни бестселъри? А може би криминалета? Майкъл й бе споменал, че е завършила английска филология, че е работила в книгоиздаването. Какво точно? Като каква?
Дано Майкъл се прибере по-скоро, за да го попитам, каза си тя. И още — дали да не отида при психиатър, дори при хипнотерапевт? Ще ми помогне ли това? Можеше също да го попита как е минал денят му, да сподели какво е правила тя. Изобщо — да се преструват, че живеят нормално… Наистина ли трябва да отсъства чак до довечера, след като това е първи ден на съпругата му у дома?
— У дома, откъде?
Отново се върна в зимната градина. Явно тук беше мястото за размисъл. По всичко личеше, че е живяла чудесно. Какво би могло да се случи? Какво я е накарало да запокити всичко? Да се прави на паднала от Марс?
Пръстите й докоснаха огромните, зелени листа. Очите й инстинктивно провериха дали растенията са полети. Естествено, Паула се беше погрижила.
Трябва да ме е срам, помисли си Джейн и се отпусна върху шезлонга. Една млада жена, с родено без брак болно дете, без пари и бъдеще чисти моята стая… Справя се. А аз — с прочут и прекрасен съпруг, чудесно, здраво дете, великолепна къща — седя безпомощна, самосъжалявам се и не мога да се взема в ръце! Д-р Мелоф ли беше споменал, че хистеричната амнезия е механизъм за самосъхранение при непоносима ситуация — силен страх, гняв, унижение?
От какво, от какво, от какво — удари с юмрук по страничната облегалка Джейн, — от колко време продължава всичко това? Колкото и да е била непоносима онази ситуация, едва ли е по-лоша от сегашната!
— Какво има? — стресна я гласът на Майкъл. — Добре ли си? Нещо боли ли те?
— Нищо ми няма — бързо отвърна тя и стана. — Толкова се радвам, че си дойде.
След миг беше в прегръдките му.
— Липсваше ми — наивно прошепна тя.
Чувстваше се почти глупашки щастлива, че го вижда.
— Много се радвам — отвърна той и я целуна по челото. — Надявах се, точно с това да ме посрещнеш.
Майкъл отстъпи една крачка и внимателно я огледа, без да я изпуска от ръцете си.
— Какво има? Случило ли се е нещо? Паула не се ли грижи за теб?
— Не е от това — отвърна Джейн, но какво всъщност й беше? — Може би просто съм очаквала твърде много. Не знам. Въобразявала съм си, че щом вляза у дома, паметта ми ще се върне за секунди.
— Ще се върне, имай търпение!
— Как мина денят ти? — попита тя и срамежливо се засмя.
Майкъл отново я притегли към себе си.
— В много работа — ръцете му галеха нейните коси. — Ужасно съжалявам, че трябваше да се измъкна толкова рано тази сутрин. Не възнамерявах да ходя на работа, но спешните случаи просто валяха. Всеки път, когато те потърсех, Паула казваше, че спиш.
Джейн странно се изсмя.
— Наистина доста поспах. Сигурно от хапчетата.
— Хапчетата не би трябвало да те приспиват толкова. По-вероятно си изтощена.
— Сънувах странни сънища.
— Змиите ли пак?
— Не, слава Богу! Някакъв психопат в червена кола се опитваше да ме прегази.
Майкъл изненадано я погледна.
— Разкажи ми.
Джейн разправи подробно своя сън — детайл по детайл — с цялата му яркост и сила.
— Това не е сън — тихо изрече Майкъл.
— Какво?
— Става дума за истинска случка от преди две години.
— Някакъв маниак се е опитал да ме убие, само защото съм му казала, че кара без фарове?