Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— О-у!
Той се втурна да й помогне и я отведе до леглото.
— Сигурно си ужасно уморена — чу го да казва, докато вдигаше завивката и я полагаше върху постелята. — Не може тези хапчета да са подействали така бързо.
— Наистина — прошепна тя и затвори очи.
Умората я беше победила. Трябваше да си даде сметка, че твърде отдавна се бореше с нея.
— Почини си — тихо прошепна Майкъл и я целуна по челото, сякаш бе дете. — Искаш ли да остана, докато заспиш?
Тя се усмихна — чувстваше се като малко, глезено момиченце.
— Не се притеснявай! Сигурно имаш достатъчно работа.
— Работата може да почака.
— Тръгвай — с натежали клепачи, едва отрони Джейн. — Добре ми е.
Той стана.
— Ако ти потрябва нещо, само викни. Ще дойда веднага.
Знам, помисли си тя в полусън. Опита се да се усмихне, но нямаше сили дори за това. От крайниците към мозъка пълзеше приятна отмала. Смътно долови как Майкъл оправи завивката й и изчезна. Премигна с клепачи и отново ги затвори. Само след миг Джейн спеше.
Сънува, че стои насред пусто поле. Зад гърба й се намира ниска сграда, нещо като мотел, но без табела. Безименен мотел, мисли си тя. От отворения прозорец на една от стаите долита музика. Изведнъж до нея се появява Майкъл. Ръцете му нежно докосват нейните.
— Искаш ли да се поразходим? — пита той.
Тя кимва и се притисва в гърдите му.
— О, не! — чува се глас зад тях. — Не бива да се разхождате.
— Разбира се, че ще се разходим — отвръща Джейн троснато, опитвайки се да разпознае гласа.
— Не бива!
— Защо? — вбесена пита тя. — Защо да не бива?
Настава Тишина. После отново се обажда гласът:
— Полето е пълно с кобри.
Обръща се. Майкъл го няма. Гигантска змия, изправена като за атака, се надига пред голите й крака. Джейн отстъпва назад и пада в покритото с кобри поле. Чувства как телата им се надигат едновременно сред жълтите стръкове трева. Как се плъзват към нея. Змийските им езици заплющяват по краката й. Гледа като втрещена. Гигантската змия се изправя в цял ръст и се хвърля към нея. Джейн изкрещява.
Тя крещеше.
— Джейн! — чу гласа на Майкъл.
От страх не смееше да отвори очи.
— Джейн! Добре ли си? Джейн, събуди се! Това е сън. Имаш кошмари. Събуди се, Джейн!
С усилие отвори очи. Ръцете й се размахваха на всички страни, за да попречат на Майкъл да я докосне.
— Аз съм, Майкъл. При теб съм. Всичко е наред.
Беше й необходима цяла минута да се успокои, да прогони кобрите на долната земя, където беше мястото им, да осъзнае, че не е в никакъв безименен хотел, а у дома — жива и здрава в собственото си легло.
— Сънувах ужасен сън — простена тя. — Навсякъде пълзяха змии.
— Всичко свърши — прегърна я успокояващо той. — Прогоних ги до една.
Тя се притисна към него.
— Беше като наяве.
Почувства, че е плувнала в пот и се дръпна.
— Цялата съм мокра.
— Отивам за кърпа и идвам веднага.
Приседна в леглото, тръпнеща от треска и страх. Докато Майкъл се върне, подробностите от съня започнаха да избледняват. Джейн не се опитваше да ги задържи — напротив, искаше да се освободи от тях, колкото може по-бързо. Чувството на ужас обаче не я напускаше — беше проникнало във всяка нейна пора, заедно с вледеняващото усещане, че пада назад в гнездо на отровни змии. От отвращение й се повдигаше.
— Дишай дълбоко — нареждаше Майкъл и бършеше с хладна кърпа челото й. — Точно така. Продължавай. Отпусни се. Вече всичко е наред.
— Беше ужасно.
— Знам — той й говореше, сякаш беше една от неговите малки пациентки. — Вече свърши. Вече си добре.
Забеляза, че е само по джинси — нахлузил ги е, когато е чул виковете й. Какво ли е сънувал той, мислеше тя. Майкъл подпря гърба й с нова, чиста възглавница. Хладната материя се докосна успокояващо до ръцете й.
Изведнъж нещо леко я прободе. Нима кобрите все още бяха в леглото? Пое глътка въздух и вдигна очи — една тънка змия се отдалечаваше с бързо пълзене.
— Инжекцията ще ти помогне да не сънуваш кошмари — успокои я Майкъл.
Остави спринцовката и отново я прегърна.
— Трябва да спиш, Джейн — целуна я по челото той. — Това е най-доброто за теб.
Тя само кимна. Той я сложи да легне и оправи възглавницата й. Видя лицето му съвсем отблизо — по него се четяха прикрит страх и дълбока самота. Искаше да протегне ръце, да го погали. Да притисне тялото му до себе си, да го задържи цялата нощ. Ръцете й не я слушаха — клепачите бавно се затваряха. Знаеше, че Майкъл няма да си тръгне, докато тя не заспи напълно. Опита да победи съня. Полуотвори очи. Видя го как вдига ръка и приглажда назад косата си. Над челото му се откри линия от шевове, прикривани досега от падащия надолу перчем.