Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Нямам нужда от хапчета! — каза Джейн и обърса с опакото на ръката носа си.
— Д-р Уитакър каза да ги взимате.
— Нямам нужда от хапчета — повтори тя.
— Не вярвам да искате да тревожите доктора — простичко рече Паула.
Беше безсмислено да се спори. Джейн знаеше, че рано или късно ще ги глътне, Паула — също. Имаше ли смисъл да усложнява живота на жената. И без това не й беше леко.
Пое таблетките, сложи ги върху езика си и бавно преглътна.
Десета глава
Сънува, че върви по тъмна, непозната улица, редом до някаква жена, чието лице почти не помни.
Говорят си и се смеят на реплика от филма, който току-що са гледали. Спорят кой пръв е открил Кевин Костнър и на кого принадлежат импресарските права.
— Монограмите на кърпите вече са готови — казва непознатата и тръсва къдрите на буйната си като грива червена коса.
— Страхотна си, Даян — изсмива се Джейн.
Значи името й е Даян, прошепва далечен глас. Даян еди-коя си, прозвучава гласът на Майкъл. „Даян Брюстър“ пишеше в тефтерчето с телефоните.
Джейн хваща под ръка спътницата си. Двете се приготвят да пресекат улицата.
— Идва един, който не си е включил фаровете — тя махва с ръка към тъмнокосия младеж зад кормилото на яркочервен транс Ам. — Прощавайте, движите се без светлини.
Той сваля стъклото. Сякаш й удря шамар.
— Кучко шибана! Какво искаш, дявол да те вземе?!
— Да се махаме — пошепва Даян и я дръпва за ръката.
Джейн упорито стои на място. Сигурна е, че младежът не я е разбрал.
— Исках да ви кажа само, че фаровете ви не са включени — колкото може по-любезно повтаря тя.
— Шибана кучко! Върви на майната си!
Нещо в мозъка на Джейн изщраква. Тя реагира светкавично:
— Ти върви на майната си, гъз такъв!
— О, Господи! — простенва Даян.
Очите на мъжа сякаш ще изскочат от орбитите си. Размахва средния си пръст и бясно потегля напред.
— Слава Богу! — въздъхва Даян.
— Връща се! — извиква Джейн.
Червеният транс Ам рязко спира. Спирачките изскърцват. Шофьорът светкавично обръща, набира скорост. Понася се към тях. Подава се почти до кръста навън.
— Кучко шибана — не спира неистовите си крясъци той. — Ще те убия!
Джейн грабва Даян за ръката. Двете затичват. Гневните ругатни отекват в ушите им. Обръщат се назад. Мъжът е зарязал колата и тича след тях. Късите му крака бързо набират скорост. Разстоянието помежду им се топи.
— Няма ли някой наоколо! — вика Даян, оглеждайки трескаво пустата улица.
— Помощ! — крещи Джейн — Помощ!
Внезапно пред тях, като изпод земята, изскача огромен, поне двуметров мъж с широк гръден кош и дебел врат. Тъмнокосият, късокрак младеж моментално се завърта и се втурва обратно към своя автомобил, размахвайки безпомощно юмруци.
— Дамите желаят ли да пийнем по едно? — казва гигантът и ги помъква към полутъмното ресторантче, от което е изскочил. — Рик, налей на изплашените дами нещо силно за сметка на заведението.
От дъното на ресторанта иззвънява телефон.
— Ще се обадя и идвам.
— Това е Кийт Джарвис, футболистът! — изчуруликва Даян, когато той се отдалечава. — Не мога да повярвам. Първо някакъв маниак едва не ни убива, после ни спасява самият Кийт Джарвис! Дали е женен?!
— Защо не вдига телефона? — не може да си обясни Джейн.
Звъненето продължава до безкрайност. Изведнъж спира.
— Ало-о! — прозвучава от дълбочината на ресторанта. Това не е гласът на великана, а на някаква млада жена. — Съжалявам, тя не е в къщи. Замина на гости при брат си за няколко седмици.
Джейн отвори очи. Докато се осъзнае, сънят избледня напълно. Бързо се огледа, за да се ориентира. Беше на люлката в красивата зимна градина, покрита с мекото одеяло. Слънцето за миг се бе скрило зад голям облак. Колко е спала? Кой съчинява тези странни сънища?
— Да, наистина го реши спонтанно — каза Паула и Джейн разпозна, същият женски глас, звучал до преди миг в съня й. — Не, всичко е наред. Искаше да го изненада.
Стана от люлката, колкото е възможно по-тихо, задържа я с длан, за да не скърца и пое на пръсти към кухнята.
— Ще ви се обади, веднага щом се върне — продължаваше разговора Паула, без да подозира присъствието й. — Приятен ден. Дочуваме!
Постави слушалката, пое си дълбоко дъх и се обърна.
Дори изникването на Джейн да я бе стреснало, с нищо не го показа.