Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Каква друга работа мога да започна? — попита той.
— Още ли ще дрънкаш? — сопна се Големия Ал и запали цигарата си.
— Може да те разпределят в складовете или пък да чистиш нашето крило, или да станеш градинар — обясни Ник. — Но най-вероятно ще те разпределят на конвейера.
— Конвейерът? — повтори Дани. — Какво е това?
— Много скоро ще разбереш — отвърна Ник.
— А в гимнастическия салон? — продължи да разпитва Дани.
— И за т’ва трябва да те повишат — отговори Големия Ал и дръпна от цигарата.
— А ти къде работиш? — попита го Дани.
— Задаваш твърде много въпроси — отвърна Ал и издиша, като изпълни килията с цигарен дим.
— Големия Ал е санитар в болницата — обясни Ник.
— Това звучи като добра работа — каза Дани.
— Чистя пода, изхвърлям боклука, подготвям сутрешната смяна и правя чая — обясни Големия Ал. — Като през цялото време се движа. Значи съм повишен, нали така?
— Работата му е много отговорна — с усмивка добави Ник. — Трябва да си с безупречно досие, що се отнася до наркотици, а Големия Ал не понася наркоманите.
— Дяволски си прав. Ще пречукам всеки, който се опита да отмъкне лекарство от болницата.
— А има ли друга работа, която да си струва? — отчаяно попита Дани.
— Образование — отговори Ник. — Можеш да се присъединиш към класа ми и така ще подобриш писането и четенето си, а пък ти и плащат за това.
— Така е, ама само осем кинта на седмица — подигравателно се обади Големия Ал. — За всяка друга работа взимаш по дванайсет.
Дани отпусна глава на твърдата като камък възглавница и се загледа през малкия прозорец без завеси. От съседната килия гърмеше рап музика и той се почуди дали изобщо ще успее да заспи през първата нощ на двайсет и две годишната си присъда.
19.
В бравата прещрака ключ и тежката метална врата се отвори.
— Картрайт, отивай на конвейера. Веднага се яви при дежурния.
— Но… — започна Дани.
— Няма смисъл да спориш — спря го Ник, а надзирателят вече си бе тръгнал. — Следвай ме, ще ти покаже за къде си.
Двамата с Ник се сляха с тълпата затворници.
Всички вървяха в една и съща посока. Когато стигнаха края на коридора, Ник му обясни:
— Тук се разписваш в осем всяка сутрин и отиваш на работа.
— Какво, по дяволите, е това? — изруга Дани, докато разглеждаше шестоъгълната кабина в средата на помещението.
— Това е балонът — обясни Ник. — Надзирателите ни наблюдават отвътре, но ние не можем да ги видим.
— Вътре има надзиратели? — учуди се Дани.
— Със сигурност. Чувал съм, че са около четирийсет. Наблюдават постоянно и четирите блока, така че, ако започне бунт или някакви размирици, могат да реагират за минути.
— Участвал ли си някога в бунт? — попита Дани.
— Само веднъж — отговори Ник. — Не беше приятна гледка. Тук трябва да се разделим. Конвейерът е в обратната посока — тръгваш по зеления коридор и като стигнеш до края, значи си на правилното място.
Дани кимна и се присъедини към група затворници, които явно знаеха накъде отиват, но намръщените им лица и бавната походка издаваха, че могат да измислят и по-приятен начин да прекарат съботната сутрин.
Когато стигна до края на коридора, един надзирател с неизменната папка в ръце подканяше затворниците да влязат в голяма правоъгълна зала с размерите на баскетболно игрище. Вътре имаше шест дълги пластмасови маси с около двайсет стола, наредени от двете страни. Затворниците се настаниха по местата си.
— Аз къде да седна? — попита Дани.
— Където искаш. Няма никакво значение — отвърна надзирателят.
Дани намери един празен стол и мълчаливо загледа какво се случва около него.
— Трябва да си нов — обади се мъжът отляво.
— Как разбра?
— От осем години съм на конвейера.
Дани се вгледа в ниския набит мъж, с кожа, бяла като платно. Имаше воднисти сини очи и гъста светла коса.
— Аз съм Лиъм — представи се той.
— Дани.
— Ирландец ли си?
— Не, кокни. Роден съм само на няколко километра оттук, но дядо ми е ирландец.
— Това ми е достатъчно — усмихна се Лиъм.