Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Тоби Мортимър криеше други опасности — беше стигнал до фазата, при която бе готов на всичко, само и само да се снабди със следващата доза. Крейг обаче не се съмняваше, че щом Тоби профука наследството си, той ще е първият човек, към когото ще се обърне за помощ.
Само Джералд Пейн оставаше непоклатим. Все пак той не губеше надежда, че един ден ще стане депутат в парламента.
Истината обаче бе, че щеше да мине много време, докато Мускетарите възстановят старите си отношения — онези отпреди трийсетия рожден ден на Джералд.
Бет изчака известно време на тротоара, докато се увери, че в магазина няма други хора. Огледа се в двете посоки и влезе. Учуди се колко е тъмно вътре и мина известно време, преди да различи познатата фигура зад щанда.
— Каква приятна изненада! — поздрави я господин Айзъкс. — С какво мога да ти помогна?
— Налага се да заложа нещо, но искам да съм сигурна, че ще мога да го откупя обратно.
— Не ми е разрешено да продавам заложените вещи по-рано от шест месеца — обясни господин Айзъкс. — А ако се налага отсрочка, все ще измислим нещо.
Бет се поколеба, преди да свали пръстена си и да го постави на щанда.
— Сигурна ли си? — попита собственикът на заложната къща.
— Нямам голям избор. Обжалването на Дани предстои и…
— Мога да ти заема пари?
— Не — отказа Бет. — Няма да е редно…
Господин Айзъкс въздъхна. Взе лупата си и разгледа бижуто, преди да заключи:
— Много добра изработка. Но колко очакваш да получиш за него?
— Пет хиляди паунда — с надежда в гласа рече Бет.
Господин Айзъкс продължи да се преструва, че внимателно изучава камъка, макар че самият той беше продал пръстена на Дани за четири хиляди преди година.
— Добре — съгласи се накрая той. — Цената е приемлива.
Прибра пръстена под щанда и извади чековата си книжка.
— Господин Айзъкс, мога ли да ви помоля за услуга, преди да напишете чека?
— Разбира се.
— Ще ми разрешите ли да го взимам назаем всяка първа неделя на месеца?
— Толкова зле ли беше? — попита Ник.
— Много по-зле. Ако го нямаше Лиъм, със сигурност щях да заспя и да ме докладват.
— Интересен случай е тоя Лиъм — обади се Големия Ал, като се размърда, но без да се обърне. — Цялото му семейство са гепачи. Има шестима братя и три сестри и по едно време петима от братята и две от сестрите бяха на топло. Шибаната му фамилия струва към милион на данъкоплатците.
Дани се засмя и попита:
— А какво знаеш за Кевин Лийч?
Големият Ал рязко се изправи.
— Даже не споменавай името му извън наш’та килия. Пълна откачалка. Ще ти клъцне гръкляна за един „Марс“. А ако го засечеш… — Той се поколеба. — Разправят, че го преместили тук от „Гарсайд“, задето нек’ъв му показал знака на победата.
— Звучи малко пресилено — обади се Ник, който записваше в дневника си всяка дума на Големия Ал.
— Не и кат’ знаеш, че откачалката му отрязал и двата пръста.
— Така са правили и французите по време на битката при Агинкорт срещу англичаните — вметна Ник.
— Много интересно — изръмжа Големия Ал.
Чу се сирената и след малко отвориха вратите на килиите, за да могат затворниците да отидат на вечеря. Ник затвори дневника си, изправи се да прибере стола и едва тогава Дани забеляза, че той носи сребърна верижка на врата си.
— Из коридорите на съда се носят слухове — започна съдия Редмейн, — че Спенсър Крейг не е бил напълно откровен в показанията си. Надявам се, че не ти ги подклаждаш.
— Не се и налага — отговори Алекс. — Той има достатъчно врагове, готови да подкрепят подобни твърдения.
— И все пак, понеже си страна в случая, няма да е много разумно да споделяш мнението си с останалите колеги в съда.
— Дори и ако Крейг е виновен?
— Дори да е самият дявол.
В края на първата седмица Бет написа писмо на Дани. Надяваше се, че той ще намери някой да му го прочете. Пъхна и банкнота от десет паунда, преди да запечата плика. Възнамеряваше да му пише всяка седмица, както и да ходи на посещение в затвора всяка първа неделя от месеца. Адвокат Редмейн й беше обяснил, че осъдените с толкова дълги присъди имат право само на едно посещение месечно през първите десет години.