Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
На следващата сутрин пусна писмото в пощенската кутия на Бейкън Роуд, преди да се качи в автобус номер двадесет и пет към центъра. Името на Дани не се споменаваше в дома на семейство Уилсън, защото баща й полудяваше. Бет погали корема си и се почуди какво ли бъдеще може да очаква дете, което вижда баща си веднъж месечно, при посещения в затвора. Молеше се бебето им да е момиче.
— Трябва да се подстрижеш — обади се Големия Ал.
— И какво очакваш да направя? Да кажа на Паско, че имам нужда от нова прическа, затова ще си взема свободен ден в събота и ще се отбия в „Самис“ на Майл Енд Роуд за обичайната подстрижка?
— Няма нужда. Просто се запиши при Луис.
— А кой е Луис? — попита Дани.
— Бръснарят на пандиза — обясни Големия Ал. — Обикновено оправя по петима по време на почивката, ама е толко известен, че може и месец да чакаш. Ама ти така или иначе следващите двайсе и две години си тука. Ако искаш да минеш по-рано, плащаш три фаса за гола глава и пет — само отстрани и отзад. А господинът тук — той посочи Ник, който седеше в леглото си и четеше книга — плаща по десет, щот иска да се носи кат’ джентълмен.
— Само отзад и отстрани ми върши работа. Ама какви инструменти използва? Не ми се иска да ме подстриже с пластмасов нож и вилица.
Ник затвори книгата.
— Луис работи с истински ножици, машинка, даже има и бръснач.
— Е как са го оставили? — учуди се Дани.
— Не са — отговори Големия Ал. — Един от шефовете му дава инструментите в началото и после ги прибира. И преди да попиташ — ако нещо изчезне, Луис ще си загуби работата и всички килии ще бъдат претърсени.
— А добър ли е? — попита Дани.
— Преди да го приберат на топло, е бил фризьор в Мейфеър и е взимал по петдесет кинта на човек.
— И как се е озовал тук?
— За обир — отговори Ник.
— Глупости, никакъв обир. Хванали го със свалени гащи в Хампстед Хийт и мо’еш да си сигурен, че не е пикал, кат’ се появили ченгетата.
— Ама ако се знае, че е гей, как изобщо оцелява тук?
— Добър въпрос — отговори Големия Ал. — В повечето пандизи, влезе ли педал в банята затворниците му се изреждат.
— А какво ги спира?
— Не е лесно да се намери добър фризьор сред затворниците — обясни Ник.
— Така си е — съгласи се Големия Ал. — Предишният беше вкаран за убийство и никой не можеше да се отпусне на стола, докато държеше бръснача. Повечето даже пуснаха доста дълга коса.
20.
— Имаш две писма, Картрайт. — Господин Паско, надзирателят в тяхното крило, му подаде пощенските пликове. — Между другото в едното намерихме десет паунда. Внесохме ги директно за сметката ти в лавката, но кажи на приятелката си да ги праща с пощенски запис и направо ще ги получаваш с парите за седмицата.
Тежката метална врата се затръшна.
— Отворили са писмата ми! — възкликна Дани, като се взираше в разпечатаните пликове.
— Винаги го правят — обади се Големия Ал. — Освен това подслушват и телефонните ти разговори.
— Защо?
— Надяват се да хванат някой от наркодилърите. А миналата седмица спипали едно тъпо копеле да уговаря обир за деня, в който го пуснат на свобода.
Дани извади писмото от по-малкия плик. Понеже беше написано на ръка, предположи, че е от Бет. Второто беше напечатано на компютър и не можеше да бъде сигурен от кого е. Полежа известно време в леглото си, докато обмисляше какво да прави и най-накрая се предаде.
— Ник, можеш ли да ми прочетеш писмата? — тихо попита Дани.
— Мога, и с удоволствие ще го направя — отвърна Ник.
Дани му подаде двата плика.
Ник остави химикалката, отвори писмото, написано на ръка, и погледна подписа.
— Това е от Бет.
Дани кимна.
Скъпи Дани — започна Ник, — минала е само една седмица, а толкова много ми липсваш вече. Как е възможно заседателите да допуснат подобна грешка? Защо не ми повярваха? Попълних всички документи и ще дойда на посещение другата неделя, което е единственият ни шанс да се видим, преди да се роди бебето. Вчера говорих по телефона с една служителка и тя се държа много мило. Майка ти и баща ти са добре и ти пращат цялата си любов, както и моята майка. Сигурна съм, че след време и баща ми ще се промени, особено след като те оправдаят при обжалването. Липсваш ми ужасно много. Обичам те, обичам те, обичам те.