Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Марвин беше описал Гранди като позлатен гангстер. Като го гледаше, докато приближаваше към бюрото, Фрост реши, че описанието на Марвин е абсолютно точно.
Дебелото, мургаво, зло лице с малки неспокойни очи, къс и сплескан нос, тънки устни, високо чело и гъста металносива коса излъчваше безпощадност, властност и жестокост.
— Седни! — излая Гранди и махна към един стол до бюрото си.
Фрост седна с изправена стойка и сложи ръце на коленете си.
Настъпи пауза, през която двамата мъже се гледаха един друг, после Гранди каза:
— Проучих досието ти. Работил си за ФБР. Докато беше там, имал ли си случай на отвличане?
— Да, сър — отвърна Фрост. — Работих заедно с останалите по отвличането „Лукас“.
Очите на Гранди се присвиха, докато мислеше.
— Лукас? Момичето му? Да… Лукас плати един милион, за да си я върне. Похитителите бяха заловени… Нали така?
— Точно така, сър. Тримата бяха хванати. Четвъртият беше застрелян. Аз го застрелях.
Гранди се взря във Фрост изучаващо. Неспокойните му очи сякаш се забиха в него.
— Марвин няма опит с отвличания — рече. — Какво мислиш за Марвин?
Фрост тутакси зърна своя шанс, но си наложи да го изиграе бавно и обмислено.
— Извинете, сър, но не разбирам въпроса.
Гранди се раздвижи в стола си. Малките му очички сякаш хапеха.
— С това досие едва ли си глупак. Гласът му прозвуча като лай. — Искам да чуя мнението ти за Марвин, чиято работа е да пази дъщеря ми. Не преигравай. Фрост беше сигурен, че Гранди е задал същия въпрос за самия него на Марвин.
— Марвин е съвестен бивш полицаи, сър. Има първокласна характеристика. Ако бях на ваше място, бих избрал Марвин.
Гранди кимна.
— Той каза същото за теб, но никога не се е занимавал с отвличане, за разлика от теб. Обичам да използвам хора с опит. Работил си в нюйоркската полиция и във ФБР. Струва ми се, че имаш далеч повече опит от Марвин, който е бил само обикновен полицай. Повече ме интересува твоето мнение, отколкото това на Марвин. Отново пауза, през която Фрост гледаше право в очите му. — Много добре, Фрост, какво мислиш за мерките за сигурност, които се взимат в момента, за да предпазят дъщеря ми от отвличане?
— Деветдесет и седем процента сигурност — отвърна Фрост.
Гранди отвори една кутия на бюрото си и извади пура. Отхапа края й, запали я и издуха дима към Фрост.
— Значи според теб… има три процента несигурност.
— Да, сър.
Гранди се приведе напред. Мургавото му лице погрозня от трудно контролиран гняв.
— Не ми пробутвай тия лайна! — излая той. — Дъщеря — ми в безопасност ли е, или не е?
— Така, както аз виждам нещата, сър, има известна несигурност за безопасността й: това е възможността да има вътрешен човек — мъж или жена — отвърна тихо Фрост.
— Помислил съм за това. Говорих с шефа на полицията Терел. Той ми каза, че целият персонал, които работи тук, е проучен, включително и ти. Терел е доволен. Увери ме, че не можело да има вътрешен човек.
С безизразно лице Фрост отвърна.
— Тогава дъщеря ви е сто процента в безопасност.
Гранди бутна стола си назад и се насочи към панорамния прозорец. Като гледаше тантурестата му фигура, Фрост си помисли, че този човек е почти джудже. Едва ли беше по-висок от пет фута, но волята и мускулестото му телосложение го правеха впечатляващ.
Гранди се завъртя и махна с пурата си към Фрост.
— Ти не мислиш така. Мислиш, че може да има вътрешен човек.
— Казах, че дъщеря ви е деветдесет и седем процента в безопасност. Изобщо не ме интересува какво мисли Терел. Има три процента риск: малък, но все пак риск.
Гранди се върна до стола си и седна.
— И какви са тия три процента риск? Изплюй камъчето.
— Ако някой умен похитител успее да отвлече дъщеря ви, той ще поиска поне петнадесет милиона откуп — започна Фрост. — Може би за вас, сър, петнадесет милиона не са нещо, заради което бихте рискували живота и свободата си. Вие сте си вие, но има милиони хора, които биха рискували живота и свободата си за толкова пари. Така че мисълта ми е, сър, че всеки човек си има цена. Пак повтарям, че слабото звено в системата за сигурност е възможността да има вътрешен човек.
Гранди се наклони напред и се втренчи във Фрост.