Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Фрост прекара двата часа, които оставаха до времето да смени Марвин, в къщичката си, като размишляваше и пушеше.
Макар че разсъждаваше за това, какъв ще бъде животът му, когато ще има пет милиона на разположение, мисълта му се въртеше главно около Силк. За краткия период, през който беше работил като детектив, той беше попадал на множество опасни бандити. Беше се натъкнал и на няколко убийци от мафията, но никой не можеше да се сравни със Силк. Фрост знаеше, че Силк е професионалист от най-висока класа и че е смъртно опасен. Гарантирам ти, че съм уредил въпроса с откупа. Изречено от човек от категорията на Силк, това означаваше, че той някак си е решил проблема с откупа, а също така, че ако Фрост се включеше, щеше да има пет милиона на разположение. Някак си беше сигурен и че ако откажеше да се включи, никога нямаше да напусне Перъдайс Сити жив. Силк не би поел риска Фрост да си отвори устата. Фрост се раздвижи неспокойно. Щеше да последва нещастен случай. Беше сигурен в това. Така че… рече си той, налагаше се да участва.
Сега трябваше да разреши някои проблеми: как да упои Марвин, Амандо и Джина. Това беше най-важният въпрос. Следващото нещо беше как да се оправи с кучетата. Това също създаваше затруднения. Неутрализирането на оградата щеше да бъде лесно, след като Марвин бъдеше упоен, а кучетата бъдеха отстранени от пътя му.
Фрост осъзна, че щеше да му се наложи да събере доста информация, преди да се заеме с решаването на тези въпроси. Погледна часовника си. Часът беше 19.45: време беше да отиде в стаята на охраната и да вечеря с Марвин.
Като излезе от къщичката си, той погледна към тясната пътечка, която водеше покрай вилата към стаята на охраната. Малко след 21.00 Марвин щеше да пусне кучетата, готови да нападат. След като упоеше Марвин, помисли си Фрост, щеше да му се наложи да излезе от къщата си към 2.00, да мине по тази пътечка до стаята на охраната и да неутрализира оградата. Това бяха приблизително шестдесет ярда. Едно от кучетата или всичките наведнъж можеха да го разкъсат, преди да стигне до целта си. Погледна нагоре. Би ли могъл да се добере до помещението, като се изкачи по някое дърво, от което да се прехвърли на покрива на вилата и оттам да слезе до стаята? Веднага отхвърли тази идея. Не беше Тарзан, а освен това нямаше и подходящи дървета.
Проблем!
Завари Марвин да гледа мач по телевизията.
— Здрасти, Майк. — Марвин се изправи и изключи телевизора. — Тъп мач. Добре ли мина денят ти?
— Плувах — отвърна Фрост. — Умирам от глад. — Дръпна един стол и седна до масата. — Нещо особено?
Марвин поклати глава и се настани срещу Фрост.
— Особеното ще започне в събота. Пристига важната клечка.
— И на мен така ми каза Дъртия Смрадливец. Разкажи ми нещо за Гранди — Фрост му предложи цигара. След като и двамата запалиха, той продължи: — Как го намираш?
— И ти, и аз дотук сме си имали работа с десетки гангстери — отвърна тихо Марвин. — Гранди е също такъв гангстер, само че позлатен. Внимавай с него. Обича да се прави на Господ. Не си въобразявай, че щом те посрещне добре, значи те е харесал. Предпочитам по-скоро да си имам работа с Дъртия Смрадливец, отколкото с Гранди. С Дъртия Смрадливец поне си наясно, че ти е враг. Срещал съм се два пъти с Гранди и те са ми достатъчни. Понеже съм бивше ченге, знам, че мрази ченгетата. Така че внимавай.
В този момент влезе Сука с подносите с вечерята. Сложи ги на масата, поклони се и се отдалечи.
Фрост погледна дебелата свинска пържола с лук и пържени картофи и подсвирна.
— Тук със сигурност няма да умрем от глад. Кажи ми нещо за Сука, Джек. — Започна да реже пържолата си. — Той като че ли не спира да работи. — Фрост опипваше почвата, за да събере информация. — Тук ли спи?