Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Сука е специален. Грижи се за нас, за Джина, за Амандо и за кучетата. Не, не спи във вилата. Има къщичка в задната част, до лагуната. Тръгва си около 23.00 и започва работа в 7.30. Той е единственият слуга, който живее в имението. Останалата част от персонала напуска, преди да пусна кучетата. Живеят извън имението.
— Значи няма нощен персонал?
— За какво да има? — Марвин сложи горчица на пържолата си. — Момичето си ляга около 22.00. Горе-долу по същото време и Амандо се прибира в стаята си. Нямат нужда от нищо. Когато обаче пристигне Гранди, е различно. Целият персонал е на крак, докато той не си легне, което става около 2.00. Обичат го! За да може прислугата да си отиде, се налага да прибирам кучетата. — Марвин вдигна рамене. — Не идва често и не остава за дълго. Ще си тръгне в понеделник сутринта и тогава всички ще си отдъхнем.
Сега Фрост бе събрал известна информация и, знаейки, че Марвин е бивше ченге, реши, че няма да е безопасно да продължи да го разпитва.
После, когато погледна към Марвин, който седеше от другата страна на масата със спокойно, приятелско лице, усети как по гърба му премина студена тръпка. Този човек щеше да бъде убит! Насили се да мисли за парите, които щеше да спечели. Пет милиона! Защо по дяволите трябваше да му пука за Марвин!
Усети как хапката приседна в устата му. Насили се да продължи да яде, а умът му бе все така зает.
— Имаш ли си приятелка. Джек? — попита, като дъвчеше усилено.
— Имам нещо по-хубаво от това — отвърна Марвин с широка усмивка. — Имам син.
През десетте минути, докато довършиха вечерята си, Фрост трябваше да слуша възторжената възхвала за сина на Марвин. Според Марвин никога не е имало толкова страхотно, умно дете като Марвин-младши. И докато слушаше и виждаше гордостта и щастието, изписани на лицето на Марвин, той разбра защо Силк беше казал, че Марвин ще се подчини.
— За какво ми е жена, след като съм извадил късмета да имам такъв син? — заключи Марвин. — Прекарвам всеки час, когато не съм дежурен, с него. Погрижил съм се за хлапето. Когато то се роди, дяволската ми жена не пожела да се грижи за него. Всичко, за което мислеше, бяха филмите, перченето и онова, което тя наричаше добре да се забавляваш. Така че наех една стара чернокожа бавачка и съм много доволен от нея. Грижи се за детето. Едва ли бих намерил по-добра!
— Да — рече Фрост, като бутна чинията си настрани. — Късметлия си. Когато имаш такова дете…
— Знам. — Марвин стана. — Време е да отпратя персонала и да пусна кучетата.
— Ти ли ги храниш, Джек?
— Сука. Той има подход към кучетата. В момента ги храни.
— Е, доскоро. Приятни сънища.
Когато Марвин излезе, Фрост седна пред мониторите. Беше четвъртък. Оставаха му още две нощни дежурства. В събота трябваше отново да се види със Силк. Дотогава трябваше да намери решение на проблемите.
Чу Сука да влиза, за да отнесе таблите, и се обърна.
— Много хубаво ядене, Сука — каза той.
Японецът спря и го погледна с безизразно лице.
Фрост го огледа. Интуицията му подсказваше, че този дребен мъж с каменно лице можеше да бъде опасен.
— Забравих да ти благодаря, че ме замести, Сука — продължи той. — Ние двамата трябва да се опитаме да се погрижим мис Джина да бъде щастлива.
Сука наклони глава, хвърли продължителен поглед на Фрост и после излезе от стаята.
Фрост направи гримаса, след това вдигна рамене, но отново си каза, че Сука може да се окаже още един проблем.
Да видим сега щеше ли да успее да реши проблемите си.
Как щеше да упои Амандо? Това беше труден въпрос. Колкото повече мислеше за това, толкова по-труден му се виждаше проблемът. Нямаше информация за навиците на Амандо. В нощта, през която Джина щеше да бъде отвлечена, Амандо можеше да е заминал по работа, можеше да е във вилата, можеше… Господ знае какво!
Фрост потърка изпотената си брадичка. Проблем! Гледаше мониторите и виждаше кучетата, които шареха около дърветата. Помисли си за момента, в който щеше да се наложи да тръгне от къщата си към стаята на охраната, за да неутрализира оградата, и се вгледа в кучетата… абсолютни убийци!
По дяволите! — рече си. — Ама че проблемчета.
Едва някъде около полунощ му хрумна една идея. Той все пак имаше известна информация за Амандо, но до този момент напълно беше забравил за нея! Сърцето му затупа от вълнение, грабна телефона и набра номера на Спениш Бей хотел. След около минута го свързаха с Марша.