Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Няма да разговаряме, скъпа — започна той, като приказваше тихо. — Само кажи „да“ или „не“. Амандо още ли идва при теб в съботите?
— Да.
— Първата събота в месеца?
— Да.
— В колко часа?
— В девет вечерта.
— Пие ли нещо?
— Да.
— О’кей, скъпа. — И Фрост затвори.
Първият проблем беше решен.
Сега кучетата.
Изправи се и още веднъж разгледа контролното табло. Концентрира се върху бутона, с който се пускаше тихото подсвиркване, което връщаше кучетата в дворчето им. Ако можеше да направи така, че когато Марвин бъдеше упоен, подсвиркването да върне кучетата в дворчето им, вторият проблем също щеше да бъде разрешен. Нямаше понятие от електроника. После си спомни, че Ъмни беше говорил с човека, който беше инсталирал алармената сигнализация. Фрост кимна на себе си. Ъмни трябваше отново да говори с този човек и да разбере как Фрост можеше да се справи с бутона за подсвиркването, дори ако това би означавало ръката на този човек да бъде извита. Може би така щеше да се реши и вторият проблем.
Но как щеше да упои Джина?
Като се замисли за това, осъзна, че тя е доста опасен проблем. Когато излезеше от упоението си, след като бъдеше освободена, тя не биваше да има никакви подозрения, че той е участвал в организирането на отвличането. Не я познаваше добре, но интуицията му подсказваше, че ще го предаде на ченгетата дори при най-слабото подозрение, че стои зад отвличането й.
Не бързай, каза си той, имаш време до събота сутринта. Поне два от проблемите бяха решени.
Постара се да не мисли за Джина и се опита да се отпусне, но тогава умът му се насочи към Марвин, към упояването и „милосърдието“ на Силк. Няма защо да се безпокоиш за Марвин. Аз ще се погрижа за него.
Мислено той отново видя гордото лице на Марвин, когато говореше щастливо за сина си. Марвин никога няма да бъде открит. Силк щеше да го убие и да скрие тялото му. Силк беше професионалист. Когато казваше, че тялото никога няма да бъде намерено, имаше предвид точно това.
Фрост потрепери и челото му се обля в пот.
Пое си дълбоко въздух и се насили да се отпусне.
Пет милиона долара! Нямаше повече да се скита насам-натам, да се опитва с нокти и зъби да си изкара прехраната! Пет милиона и светът щеше да бъде негов! Твърде зле за Марвин.
Това беше шанс, който идваше веднъж в живота!
Глава пета
Звънът на телефона извади Фрост от дълбокия сън. Като се надигна рязко, той погледна часовника на стената. Беше 13.15. Грабна телефонната слушалка.
— Майк? — Гласът на Марвин. — Навличай си униформата и идвай в стаята на охраната. — В гласа му звучеше напрежение. — Гранди пристигна и трябва да действаш бързо. — Затвори.
Гранди? Тук? Тоя тип трябваше да пристигне утре!
Псувайки, Фрост се измъкна от леглото и отиде в банята. За по-малко от петнадесет минути се избръсна, изкъпа и облече. После бързо измина разстоянието от къщата си до стаята на охраната.
Марвин го чакаше пред стаята. Усмихна му се накриво.
— Съжалявам, Майк — рече той. — Издебнал ни е. В момента точно говори с Дъртия Смрадливец. Стой тук. Аз ще патрулирам. Прави се на зает. — Огледа Фрост от горе до долу. — Внимавай. Ще иска да те види. — И той тръгна по пътечката, която водеше към лагуната.
Фрост влезе в стаята и седна. През отворената врата виждаше как тримата китайски градинари работеха с неистово усърдие. Обикновено отскубваха някой бурен, подсмихваха се, замисляха се и после отскубваха друг бурен. Сега наистина се потяха от работа. Фрост усети, че атмосферата трепти от напрежение. Беше пристигнал Гранди!
Когато седна пред мониторите, случайно видя Марвин, който обикаляше имението. Изглеждаше напрегнат.
На вратата се почука и влезе Сука с кафе и два сандвича с говеждо.
— Шефът е тук — рече той, като остави подноса на масата. Фрост си помисли, че дори непоклатимият Сука изглеждаше напрегнат. — Яж бързо.
Все пак минаха четири часа, преди Фрост да бъде повикан, а до това време той откри, че също се чувства напрегнат. Сука влезе в стаята.
— Шефът те вика — каза той. — Ела с мен, ако обичаш.
Заведе го до една стая близо до стълбите на горния етаж. Отдръпна се встрани и му направи знак да влезе.
Стаята беше голяма, с кресла и шестместно канапе, широко бюро, барче и масички. Зад бюрото седеше нисък и дебел широкоплещест мъж, който отдавна бе прехвърлил петдесетте. Беше облечен с тениска и бутилковозелени панталони. Косматите му загорели мускулести ръце лежаха върху бюрото.