Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Джина! — Постара се гласът му да прозвучи остро. — Я се съвземи! Не можеш да искаш от мен да убия собствения ти баща!
Тя приседна на петите си и той усети как по тялото му минава студена тръпка, когато погледна в очите и. Сега беше сигурен, че е под въздействието на наркотик.
— Той е стар и много болен — каза тя. — Аз съм млада и животът е пред мен. Убий го заради мен. Убий го и с толкова много пари ще имаш всичко, което пожелаеш.
Фрост се отдръпна и й обърна гръб. Планираше да я отвлече за пет милиона долара! Трябваше му време, за да обмисли тази внезапна промяна в положението. Нека допуснеше, че Гранди умре? Щеше ли това ненормално момиче да наследи огромното му богатство? Ами ако го наследеше? Фрост усети пулсът му да се ускорява. Умът му се насочи към Силк. Той беше професионален убиец. Можеше да премахне Гранди без затруднения, но нямаше да стои спокойно, щом разбереше, че той (Фрост) можеше да измъкне всичките тия пари от това момиче!
Това беше нещо, върху което трябваше да помисли.
Неподвижен, с поглед към прозореца и с гръб към нея, той попита:
— Колко време ще остане тук баща ти?
— Една седмица.
Е, за една седмица щеше да има достатъчно време да обмисли внимателно всичко това. Обърна се.
— Не ти обещавам нищо, миличка — рече, — но можеш да се надяваш.
— Кога? — Тя се изправи несигурно на крака.
— Скоро. Нека помисля. В неделя минавам дневна смяна. Можеш ли да дойдеш тук следващия четвъртък през нощта?
Тя поклати глава.
— В сряда. Баща ми и Амандо имат среща с други бизнесмени в девет. Тогава мога да дойда.
— Тогава до сряда.
— Моля те, моля те, Майк, освободи ме. — После се обърна и излезе от къщичката.
Фрост усети студена пот да се стича по лицето му.
Застана до прозореца и видя как тя се стрелна към храстите.
След като прекара два часа на плажа и поплува, Фрост се качи в своята T.R.7 и подкара към „Асо Пика“. Пристигна в 17.20 — мъртвото време, когато персоналът почиваше, паркингът беше пуст и дейността беше сведена до нула.
Когато влезе в празния ресторант, Рос Ъмни, който седеше до една маса и проверяваше фактурите от обяда, стана.
— Здрасти, Майк! — Широката му чаровна усмивка се появи. — Не очаквах да те видя толкова скоро.
— Има някои неща, за които трябва да поговорим — отвърна кратко Фрост. — Къде е Силк?
— Играе на джин с Митч. Да вървим.
Ъмни отведе Фрост в стаята над басейна.
Силк и Гоубъл седяха на масата до големия прозорец. Отстрани на Гоубъл имаше друга маса, на която бяха сложени кифлички с крем и голям чайник. Когато Ъмни и Фрост влезнаха, Силк каза „Джин“ и Гоубъл хвърли, псувайки, картите си.
Силк вдигна поглед, втренчи се във Фрост и повдигна вежди.
— Хайде да поговорим — рече Фрост и седна на едно кресло встрани от масата.
— За какво? — Силк събра картите, погледна Гоубъл и каза: — Дължиш ми петдесетачка.
— Мислех, че ще забравиш — отвърна Гоубъл и натъпка една кифличка в устата си.
— Да поговорим — повтори нетърпеливо Фрост. — Престани с тия неща. Имаме работа, не е ли така?
Силк се изправи, отиде до едно кресло близо до Фрост и седна.
— Е?
Гоубъл взе друга кифличка, поколеба се, после стана и седна на един стол до Силк. Ъмни се отпусна на другия стол.
— Е, добре — подхвана Фрост. — Уредил съм нещата, така че ще отвлечем момичето.
Силк се усмихна.
— Това са добри новини. — Погледна Гоубъл, после Ъмни. — Казах ли ви, че Майк е умен?
— Точно така ни каза — рече Гоубъл, а твърдите му малки очички бяха приковани във Фрост. — Хайде да чуем колко е умен.
Силк се обърна към Фрост.
— Давай. Искаме да чуем как ще упоиш Амандо, Марвин и момичето. Искаме да знаем как ще се справиш с кучетата и ще неутрализираш оградата. Почвай.
Фрост запали цигара, като гледаше Силк.
— Говори пръв. Казах ти, че съм уредил тези въпроси, но няма дума да продумам, преди да чуя как си ми гарантирал петте милиона долара. Няма да продължа, преди да чуя.
Гоубъл рече:
— Истинско копеле. Предупредих те, Лу.
Фрост бързо се изправи, хвана Гоубъл за ризата, изправи го на крака и със силен удар го запрати през стаята.
— Я го повтори, дебел глупак такъв — изръмжа Фрост с полицейския си глас, — та да ти избия зъбите и да ги събираш по земята.