Смятай се за мъртъв

Фрост отново се замисли за Марвин. Убийство! После мисълта му пак се насочи към петте милиона.

Допи питието си и остави празната чаша.

— Още не сме говорили за откупа — отвърна. — За мен това е въпрос от първостепенно значение. Убеди ме, че ще получа петте милиона и ще мога да ги изхарча спокойно и тогава ще ти кажа дали ще се включа или не.

Силк го гледа изучаващо доста дълго време, после махна с ръка към Ъмни и Гоубъл.

— О’кей, момчета, идете да подишате малко чист въздух.

Ъмни се изправи и се насочи към вратата. Гоубъл грабна два сандвича и последва Ъмни.

Силк отпи, запали цигара и погледна Фрост право в очите.

— Сега сме сами — рече той. — Това да си остане само между нас двамата. Ще свърша тази работа с твоята или без твоята помощ. Питаш за откупа. Както казваш, това е въпрос от първостепенно значение. Преди изобщо да започна да кроя планове за отвличането на момичето, реших този въпрос. Каква е ползата да получим двадесет милиона долара, ако не ще можем да ги похарчим? Уредих нещата така, че да можем да ги похарчим и тук се включваш и ти. Ако ти кажа как съм уредил този въпрос, ще стигнеш до точката, откъдето няма връщане назад, както няма връщане и за Рос и Митч. Наясно са, че ако загубят самообладание и се дръпнат назад, ще ги убия. — Силк се усмихна. — Печеля препитанието си, като убивам хора. Рос и Митч го знаят, така че по-добре е да го знаеш и ти. Преди да разбереш как съм уредил въпроса с откупа, искам да си помислиш върху онова, което вече ти казах. Сега е твой ред да ме убедиш, че съм избрал подходящия вътрешен човек. Искам да знам как ще се справиш с кучетата, как ще упоиш Амандо, Марвин и момичето и как ще неутрализираш оградата. Когато ме убедиш, че можеш да свършиш всичко това и когато чуя, че ще работиш с мен, тогава и аз ще ти открия как съм уредил нещата с откупа, а те уверявам, че съм ги уредил.

Фрост се поколеба, после вдигна рамене.

— Е, добре, ще си поупражнявам мозъка — и той бутна стола си назад.

— Направи го — рече Силк. — Нека изясним нещата. Ако не ти стига мозъкът или пък смелостта да работиш с мен, няма да направиш добро нито на мен, нито на себе си. Гарантирам ти пет милиона, а аз не давам пет милиона на глупаци. Така че в събота сутринта трябва да дойдеш тук и да ме убедиш, че ще можеш да се справиш с кучетата, да неутрализираш оградата и да сложиш таблетките в питиетата. Ще трябва да ме убедиш, защото имам нужда от това. Е, да речем, че ме убедиш. Тогава ще ми кажеш и дали се включваш или не. Ако кажеш, че се включваш, ще си прекрачил точката, от която няма връщане назад. Тогава ще узнаеш как съм уредил въпроса с откупа, а ти гарантирам, че съм го уредил. Но ако не ти стигне смелостта да се включиш, ще напуснеш Перъдайс Сити и ще си държиш устата затворена. — Потропа по масата с пръст. — Внимавай да не сгрешиш по този въпрос: смятам да доведа работата докрай. Ще се наложи да намеря друг бодигард. Ще се наложи да почакам, но вече достатъчно съм чакал. Да предположим обаче, че решиш, че ще можеш да спечелиш пари, като отидеш при ченгетата и си развържеш езика? О’кей, да речем, че отидеш при тях и им издрънкаш, че се готвя да отвлека момичето. — Силк загаси цигарата си. — Ако го направиш, отвличане няма да има, но аз ще съм на свобода. Нямаш никакви доказателства, че планирам отвличане. Ще бъде твоята дума срещу моята. Ченгетата нямат нищо срещу мен, така че аз ще твърдя, че си луд. Но тъй като познавам ченгетата тук, мисля, че ще започнат да ме следят, така че отвличането отпада и ще загубя пет милиона. — Наклони се напред и единственото му око се втренчи във Фрост. — Ако се раздрънкаш пред ченгетата, няма да живееш дълго. Няма място, където да можеш да се скриеш от мен. Можеш да бъдеш сигурен, че ще те намеря. Можеш да бъдеш съвсем сигурен в това, както и че ще те убия.