Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
— Внимавай! — предупредих я аз, макар че Ема нямаше да ме чуе. Нямаше начин Ниша да се отнесе с пренебрежение към тършуването в стаята й. Ема погледна към пилешкото бутче, което беше взела от подноса, и при вида на жълтеникавата плът изведнъж й се догади. Тя заряза чинията си, промърмори нещо за отиване до тоалетната и тръгна по коридора.
Мънички лампи-луни осветяваха ламперията. Въздухът миришеше на ароматизатор за въздух и индийски подправки. Ема натисна леко бравата на първата врата и се озова в дрешник, пълен с кърпи и чаршафи. Продължи към следващата. Това беше банята; на стената й висеше огледало с мозаична рамка, а душът се криеше зад завеса от мек плат с индийски десен. Следващата врата, която водеше към голямата спалня, беше широко разтворена. Грамадното двойно легло не беше оправено и по пода се въргаляха мъжки ризи, черни чорапи и блестящи черни обувки. Май чистачката не е идвала тая седмица, помисли си Ема и се изненада как само за няколко седмици бе успяла да привикне към безупречно подредения дом на Мърсърови. В този миг усети прилив на вина, спомняйки си, че госпожа Банерджи бе починала през лятото.
Ема стигна до последната врата и я отвори. Настолна лампа осветяваше идеално подредено бюро. Капакът на лаптопа „Компак“ беше затворен и до него беше включен да се зарежда един бял айпод. Останалата част от бюрото беше празна и лъсната до блясък, като в хотелска стая. Ниша беше изпънала идеално кувертюрата на леглото си, беше подредила върху него осем пухкави възглавници, а покрай лицевата дъска бе наредила плюшените си играчки — една от които беше голяма тенис ракета с ококорени очи. Книгите на полицата бяха подредени по азбучен ред — имаше предимно старомодна викторианска литература, от рода на сестрите Бронте. Дори летвичките на венецианските щори бяха наклонени под еднакъв ъгъл.
Откъм дневната се разнесе смях и Ема замръзна. Тя надникна през полуотворената врата и преброи до три. В коридора не се появи никой.
Тя влезе на пръсти в стаята и се спря да огледа поставения в рамка колаж от снимки, който висеше на стената до леглото на Ниша. Повечето от тях представяха Ниша в действие: как отиграва бекхенд, сечена топка, сервис или вдигнала победно ръце над главата си, след като е спечелила мач. В центъра на колажа Ниша е застанала на най-високото стъпало на подиума и на врата й виси блестящ златен медал. Сътън е на трето място, намръщена. Коляното й е пристегнато с медицинска наколенка.
По края са залепени няколко групови снимки на отбора по тенис: момичетата държат купата от отборния турнир, Сътън е застанала колкото се може по-далеч от Ниша. На тази снимка Шарлът имаше по-тъмна коса, а Лоръл беше късо подстригана. Друга снимка показва момичетата, застанали на изхода към терминала на летището. Сътън е застанала встрани и позира, стъпила с единия крак върху пейката и нацупила сексапилно устни. Ема забеляза в дъното примигващи ротативки. Това Вегас ли беше? Възможно ли е двете със Сътън да са били на едно и също място по едно и също време? За части от секундата тя си представи как се натъква на близначката си в казиното „Ню Йорк-Ню Йорк“, където работеше. Дали Сътън щеше да я забележи? Щяха ли да се усмихнат една на друга?
Последната отборна фотография беше забодена в долния ъгъл и закриваше част от останалите снимки. Отборът по тенис се беше събрал около масата в трапезарията на Ниша. Сътън и Шарлът липсваха, но Лоръл се усмихваше широко, косата й беше със сегашната дължина. „Отново на училище, отборно гостуване с преспиване“, беше надраскано с химикал в основата на снимката. Ема прокара пръст по датата, която беше написана с калиграфския почерк на Ниша: 8/31. Тя се втренчи в нея и остана така няколко дълги секунди, преди да повярва, че е истинска.
— Какво правиш тук!
Ема трепна. На вратата стоеше Ниша, скръстила ръце на гърдите си. Тя пристъпи напред и блъсна Ема по рамото.
— Не съм ти казвала, че можеш да идваш тук!
— Чакай! — Ема посочи снимката. — Кога си я снимала?
Ниша погледна към снимката и завъртя очи.
— Не можеш ли да четеш? — попита тя с превзет глас. — Тук пише трийсет и първи август.
Ниша постави ръка на гърба на Ема и я избута в коридора. Затвори вратата и се обърна към нея.
— Да бъдеш част от екипа означава да участваш в отборните мероприятия. Поне за онези от нас, които се подкрепяме една друга.