Зовът на кукувицата

– Жена е намерила смъртта си пред предните му прозорци, а той се е разстроил, защото някой е съсипал цветята му?

– Да – вдигна рамене Уилсън. – Такъв си е той.

– Познава ли Дийби Мак?

Уилсън отново вдигна рамене.

– Рапърът изобщо дойде ли в този апартамент?

– След като си бяхме направили целия този труд, отиде в хотел.

– Колко време отсъства от мястото си, когато се качи да помогнеш в поставянето на розите в апартамент две?

– Може би пет минути, най-много десет. След това цял ден бях на поста си.

– Спомена пакети за Мак и Лула.

– Да, от някакъв дизайнер, но ги дадох на Лешчинска да ги остави в апартаментите. Бяха дрехи за него и ръчни чанти за нея.

– И, доколкото знаеш, всеки, който е влязъл този ден, отново е излязъл?

– О, да – потвърди Уилсън. – Всичко е записано в дневника на рецепцията.

– Колко често се сменя кодът за достъп на входната врата?

– Беше сменен след смъртта ѝ, защото докато приключат разследването, половината централно управление на полицията го научи – каза Уилсън. – Но преди това не беше сменян цели три месеца.

– Би ли ми казал какъв беше?

– Деветнайсет шейсет и шест – отвърна Уилсън.

– Мислиш ли, че са го знаели и други освен живеещите тук?

– Да – каза Уилсън. – Маклауд често мърмореше по този въпрос. Настояваше да се смени.

– Колко души според теб са знаели кода, преди Лула да умре?

– Не чак толкова много.

– Доставчици? Пощальони? Отчитащият газта?

– На такива винаги ние им отваряме с бутона. Обитателите обикновено не използват панела, защото ги виждаме на камерата и им отваряме. Панелът е там само за случаите, когато никой не е на рецепцията. Понякога сме в задната стаичка или помагаме за нещо по етажите.

– И всички апартаменти имат индивидуални ключове?

– Да, и индивидуални алармени системи.

– Тази на Лула включена ли беше?

– Не.

– А басейнът и фитнес залата? Те оборудвани ли са с аларма?

– Само с ключове. Всеки, живеещ в сградата, получава комплект ключове за басейна и фитнес залата заедно с тези за апартамента си, а също и ключ за вратата, водеща към подземния гараж. Неговата врата е снабдена с аларма.

– Тя включена ли беше?

– Не знам, не бях там, когато са правили огледа. Би трябвало да е била. Човекът от охранителната фирма провери всички аларми сутринта.

– Всички тези врати заключени ли бяха в онази нощ?

Уилсън се поколеба.

– Не всички. Вратата към басейна беше отключена.

– Някой беше ли го използвал през деня?

– Не, доколкото знам.

– Колко дълго е стоял отворен?

– Не знам. Колин дежури предишната нощ. Той трябва да го е проверил.

– Добре – рече Страйк. – Помислил си, че мъжът, когото е чула госпожа Бестигуи, е Дъфийлд, защото си ги чул да се карат и преди. Кога беше това?