Зовът на кукувицата

– Един на име Мик от фирмата „Екзекарс“. Тя го беше използвала и преди. Видях как фотографите се скупчиха около колата, докато потегляше. Цяла седмица бяха душили наоколо, защото знаеха, че се е събрала отново с Еван Дъфийлд.

– Какво направи Бестигуи, когато Лула и Киара заминаха?

– Прибра си пощата от мен и по стълбите се качи в апартамента си.

Страйк оставяше вилицата след всяка хапка, за да си води бележки.

– Някой да е влязъл или излязъл след това?

– Да, хората от кетъринга. Ходиха у Бестигуи, защото те имаха гости онази вечер. Една двойка американци пристигна малко след осем, качиха се в апартамент едно и никой друг нито влезе, нито излезе, преди те да си тръгнат около полунощ. Нямаше движение, преди Лула да се прибере към един и половина. Чух папараците да крещят името ѝ отвън. Вече бяха голяма тълпа. Неколцина я бяха последвали от нощния клуб, а цял куп други се бяха струпали още отпреди с надеждата да зърнат Дийби Мак. Очакваше се да дойде към дванайсет и половина. Лула позвъни и аз натиснах бутона за автоматично отваряне.

– Не си ли набра сама кода на таблото?

– Не, защото онези я бяха обкръжили, искаше да влезе бързо. А те крещяха, бяха плътно около нея.

– Не е ли могла да влезе през подземния паркинг и да ги избегне?

– Да, понякога го правеше, когато се връщаше с Кийрън, защото му беше дала дистанционното за електрическите врати към гаража. Но Мик нямаше такова, така че трябваше да влезе отпред. Казах ѝ „добро утро“ и я попитах за снега, защото по косата ѝ имаше снежинки. Трепереше, беше облечена в късичка рокля. Тя отвърна нещо в смисъл, че температурата била под нулата. После каза: „Как ми се ще да се разкарат. Цяла нощ ли ще стоят тук?“ За папараците говореше. Казах ѝ, че още чакат Дийби Мак, а той закъснява. Изглеждаше вкисната. После влезе в асансьора и се качи в апартамента си.

– Значи изглеждаше вкисната?

– Да, много вкисната.

– Вкисната в смисъл склонна към самоубийство ли?

– Не, вкисната в смисъл ядосана – поясни Уилсън.

– Какво стана после?

– После ми се наложи да вляза в задната стаичка. Имах страхотни болки в червата. Налагаше ми се да ида до тоалетната. Ама спешно, казвам ти. Бях пипнал същото като Робсън. Той си остана у дома заради стомашно заболяване. Отсъствах към петнайсет минути. Нямах избор. Такава диария не ме беше друсала. Още бях в тоалетната, когато започна крещенето. Не – поправи се, – първо чух изтропване. Силно изтропване в далечината. По-късно си дадох сметка, че трябва да е било падналото тяло... така де, Лула. Чак после започна крещенето и ставаше все по-силно, идеше откъм стълбите. Вдигнах си панталоните и хукнах към фоайето, а там госпожа Бестигуи пищеше и се тресеше и както беше само по бельо, приличаше на някоя луда. Каза, че Лула умряла, блъснал я от балкона мъж, който бил в апартамента ѝ. Казах ѝ да не мърда от мястото си и изтичах към предната врата. И тя беше там. Лежеше насред улицата със захлупено в снега лице.