По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
От устните й се изтръгна тих стон.
— Стани и посрещни с бодрост и енергия новия ден, кралице Елизабет.
— Какво правя тук? – изграчи тя.
— Долу те очаква пълна кана с прясно сварено кафе, което мисля, че ще ти се отрази добре. Определено не издържаш на пиене.
— Моля те… – отрони с мъка тя, докато оглеждаше смачканите чаршафи. – Кажи ми, че не ти дължа трийсет долара.
— Сладурче, след това, което се случи миналата нощ, аз съм ти длъжник.
Нещастницата изпъшка и зарови лице във възглавницата.
Кени се засмя.
— Трябва да призная, че се оказа истинска тигрица между чаршафите.
Тя се насили да го погледне, после отново се отпусна върху възглавниците, съзряла дяволития блясък в очите му.
— Спести си силите. Нищо не се е случило.
— И откъде знаеш?
— Още се държиш на крака.
Нова порция смях.
Като се имаше предвид разлюляното състояние на мозъка й, Ема смяташе, че отговорът й е достатъчно дързък, ала се чувстваше твърде потисната, за да изпита удоволствие от остроумието си. Седна с мъка в леглото и видя, че беше по тениска с логото на Тексаския университет, със сутиен и бикини. В момента нямаше сили да мисли как е свалила останалите си дрехи.
— Искаш ли да ти пусна душа?
Тя се запрепъва към банята с изражението на осъдена на смърт.
— Сама ще го пусна. Донеси ми кафе.
— На вашите заповеди, ваше благородие.
Ема затвори вратата на банята, смъкна тениската през глава, свали сутиена и се извърна към мивката.
И нададе пронизителен вик.
От другата страна на вратата Кени се ухили, докато слушаше как викът на Ема преминава в жални хлипания. Усмивката му стана още по-широка, но тутакси бе изместена от гримаса, когато чу трополене по стълбите.
— Мамка му!
Вратата на спалнята се разтвори със замах и вътре влетя великолепна брюнетка с мастилено черна коса и фигура на модел.
— Исусе, Кени! Да не би този път да си убил някого?
Ема изхвърча от банята, увита в голяма кърпа, с очи с размерите на водно препятствие на игрище за голф.
— Какво си направил смен?!
— Ема, за мен е чест да те запозная с малката ми сестра Тори. Тори, това е лейди Ема Уелс-Финч.
Докато Ема се опитваше да си възвърне дар слово, Кени забеляза, че Тори, както обикновено, е издокарана в най-изискания тоалет на „Нийман Маркъс” – една от онези измамно семпли рокли, струващи повече от националния дълг на САЩ, и елегантни италиански сандали. В ушите й проблясваха обеци с диаманти, колкото откъснато парче торф – сватбен подарък от последния й бивш съпруг.
Косата й беше черна като неговата, с модна подстрижка, с дължина около брадичката, цялата скосена отстрани. На двайсет и осем, тя бе изумителна красавица – висока, със стройно и гъвкаво тяло и невероятни зелени очи. И освен това истински трън в задника. Въпреки това Кени я обичаше и навярно беше единственият човек на този свят, който разбираше колко много разочарование и болка се криеха под блестящата й външност.
— Някога ще се научиш ли да използваш звънеца? – изръмжа той.
— И защо да го правя, когато имам ключ? – възрази Тори и огледа Ема с неподправен интерес. – Скъпа, имаш жестока татуировка.
Без да й обръща внимание, Ема се хвърли към Кени с блеснали от сълзите очи.
— Как си могъл да го позволиш?
Той огледа с подчертано внимание знамето в черно, бяло и синьо на щата Тексас, който има популярния прякор Самотната звезда, кипрещо се върху горната част на лявата й ръка. Под него закачливо се виеше банер, на който пишеше Кени.
— Не можех да направя много. Знаеш каква ставаш, когато ти влезе някоя муха в главата.
— Бях пияна.
— Напълно съм съгласен.
— Но пък за сметка на това татуировката е много оригинална – опита се да я утеши Тори.
Ема се вторачи недоумяващо в гостенката, която любезно й протегна ръка.
— Радвам се да се запознаем, лейди Ема. В случай че сте пропуснали, аз съм Тори Травълър. Вярно, че имам още две фамилни имена, но неотдавна се отървах от тях и се върнах към първоизточника. Не се обиждайте, но не мога да премълча, че имате ужасен вкус за мъже. – Пусна ръката на Ема и се извърна към Кени. – Можеше да отговориш поне на едно от обажданията ми, кучи сине!
— Защо? Ще ми кажеш, че трябва да отида в Уайнет, а в момента нямам никакво желание да ходя там.
— Супер. Можеш да ме пренебрегваш до самата сватба.
— Да не би двамата с Филип Морис да се жените? – поинтересува се той.
— Казва се Филип Морисън и много добре знаеш, че не говоря за тази сватба.
— Явно нещата между теб и Филип не са се получили.
— Той настояваше да спра да ругая и да усъвършенствам ударите му. – Тя подпря грациозно ръка върху бедрото си. – Кълна се, че не мога да прекарам остатъка от живота си да го гледам как замахва със стика, без да направя поне една-две нецензурни забележки.