По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Защо?
— Заради разни неща.
Ема видя, че Кени не възнамерява да се впуска в по-нататъшни обяснения, и го изгледа изпитателно.
— И как се вписвам аз в цялата картинка?
Появата на сервитьора с ордьоврите го избави от отговора. Той се зае с пълнените с бекон, лук и сирене люти чушки халапеньо, докато Ема отпиваше от студената „Маргарита”. Няколко солени кристалчета полепнаха към долната й устна. Тя ги облиза с върха на езика си.
— Трябва само да попитам Франческа.
Кени се втренчи толкова продължително в устата й, че Ема се изплаши да не би нещо да не е наред. Побърза да я попие със салфетката.
Той примигна.
— Франческа има голямо влияние върху съпруга си.
— Е, и?
— Обеща ми да го използва, за да ме върнат в игра.
— Разбирам. – Сега наистина й се изясни. – Но само ако се съгласиш да ми помогнеш.
— Точно така.
Ала все пак нещо липсваше. Защо Франческа толкова се бе загрижила Кени да придружава Ема? Нямаше смисъл.
— Какво си е мислила тя? Би трябвало да знае, че двамата сме като огън и вода.
— Според мен всички тези години, като водеща на онова токшоу, са въздействали по някакъв садистичен начин върху мозъка й. Доставя й удоволствие да събира съвършено различни хора, да ги наблюдава как се избиват един друг, за да пирува накрая върху останките им.
Франческа изобщо не беше такава. Тук нещо определено не пасваше, но едва ли щеше да изкопчи повече от Кени.
Той я изгледа недоволно.
— Ще се храниш ли, или ще продължаваш да си ближеш устната?
— Ближа си устната?
— Не съм от тези, които хвърлят камъни по другите, защото и аз съм пълен с лоши навици, но смятам, че е по-добре да оставиш долната си устна на мира. Постоянно я дъвчеш, ближеш или нещо подобно. Ужасно разсейващо.
— Знаеш ли, Кени, писна ми постоянно да ме критикуваш.
— Ъхъ. – Той пъхна в устата й един тортила чипс, обилно напоен с пикантния сос.
Салцата беше толкова люта, че когато Ема най-сетне успя да си поеме дъх, донесоха останалите блюда. Докато се хранеха, Кени я забавляваше с местни клюки и много скоро младата жена гръмко се смееше на историите му. Когато пожелаеше, той можеше да бъде остроумен и забавен събеседник, а може би причината беше екстра двойната „Маргарита”, защото Ема установи, че я обгръща приятна замаяност.
Извини се, за да отиде до тоалетната, и когато се върна, я очакваше още една „Маргарита”. Тази имаше малко по-различен вкус, но също толкова възхитителен. Тя си припомни иглите и реши, че може да си я позволи. Разноцветни дъги затанцуваха по хоросановата мазилка на стените.
Накрая Кени отмести недоизядения си паниран сладолед с хрупкава коричка, поръсен с канела, и плати сметката, въпреки протестите й, че тя черпи.
— Наближава десет – отбеляза той. – Време е да тръгваме. Ако, разбира се, не си размислила.
— В никакъв случай! – малко високо възкликна тя и тутакси снижи глас. – Не съм размислила. – Изправи се и стаята се завъртя бавно пред очите й.
— Внимателно – предупреди я той, улови ръката й и я поведе към изхода на ресторанта. Пътьом Кени поздрави безбройните фенове, жадни за вниманието му.
Ема очакваше, че свежият въздух ще я ободри, но явно бе сгрешила. Светлините на паркинга се застрелкаха с опасна скорост около нея и в замаяното й съзнание се мярна мисълта, че май е попрекалила с пиенето.
— Кени, ти така и не ми каза защо са те отстранили.
— Защото отговорът едва ли ще ти хареса.
Искаше й се да разпери ръце, да прегърне нощта, да прегърне него.
— Тази вечер няма нищо, което да не ми хареса.
— Добре тогава… освен всичко останало, ударих жена.
Това бе последното, което си спомняше.
Ема чу шума на течаща вода и реши, че второкласничките отново са пуснали маркуча под прозорците на къщата й. Обичаха да пълнят ваната за птици, но после постоянно забравяха да затворят крана. Смръщи вежди, опитвайки се да формулира думите, с които да ги смъмри, но езикът не й се подчиняваше.
Шуртенето спря. Тя се сгуши по-удобно в широкото легло.
— Ема?
Младата жена отлепи с мъка едва-едва клепачи и видя бял таван. Твърде бял таван, за да принадлежи на скъпата на сърцето й малка къща. И къде се бе дянала пукнатината на леглото, приличаща на цветно листенце?
— Ема?
Тя се насили да отвори докрай клепачи и видя Кени да прекосява стаята. Ходилата му затъваха в дебелия килим, докато приближаваше към леглото. Какво търсеше Кени в дома й?
Една кърпа бе увита около бедрата му, а друга – преметната върху раменете. Косата му бе мокра и разрошена.
Светът бавно си дойде на мястото и Ема осъзна, че се намира в неговия дом. В неговото легло.