Последните Тюдори

— Завиждаш! — изсъсквам ѝ. — Назоваваш изтъкнати мъже, но никога не си разбирала учението им.

— За какво да завиждам? — тя повишава тон. — За това ли? — жестът ѝ обхваща свързаните помежду си стаи с ниски тавани, гледката към оградените градини, стените на Тауър отвъд тях. — Ти си в тъмница, осъдена на смърт, съпругът ти е затворник, осъден на смърт. Тук няма нищо, за което бих завиждала! Искам да живея. Искам да се омъжа и да имам деца. Искам да нося красиви рокли и да танцувам! Искам живот. И зная, че ти също го искаш. Никой не би могъл да иска да умре за вярата си на шестнайсет години. В Англия! Когато на трона е собствената ти братовчедка? Тя ще ти прости! Тя прости на баща ни. Просто я помоли за прошка и си ела у дома в Брадгейт и нека бъдем щастливи! Помисли си за спалнята си там, за книгите си. Помисли си за пътеката покрай реката, където яздим!

Извръщам се от нея, сякаш ме изкушава. По-лесно е, ако мисля за нея като за светско изкушение, малко създание с лице на гаргойл, а не красивата ми руса сестра с нейните простовати вкусове и глупавите ѝ надежди.

— Не — казвам. — „Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.“15

Чувам как тя тихо изхлипва, когато се обръща с лице към вратата и потропва по нея, за да я пуснат да излезе. Не е научена да спори, както съм научена аз още от невръстна възраст: тя е образована, но не и начетена. Много невероятно е някога да успее да ме убеди в каквото и да е, тази моя глупава малка сестра. Но съм трогната от сълзите ѝ. Бих я утешила, ако можех, но нали съм призвана. Не се обръщам към нея, но ѝ напомням:

— „Защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от свекърва ѝ.“16

— Майка — казва тя с приглушен шепот иззад ръкава си. Попива стичащите се сълзи.

Толкова съм изненадана, че я хващам за рамото и я обръщам с лице към мен:

— Какво?

— Майка — повтаря тя. — Трябва да е син от баща му и дъщеря от майка ѝ, не от свекървата. Сбърка го, защото мразиш лейди Дъдли. Това просто показва теб, Джейн. Това не е Словото Божие. Това е твоят опит да си отмъстиш на семейство Дъдли. Надяваш се, че кралицата ще ти прости, без да промениш вярата си, и тогава Джон Дъдли, който умря, отричайки се от вярата си, ще изглежда като страхливец и еретик, а ти ще изглеждаш по-смела от него.

Пламвам от гняв заради наивността ѝ.

— Мъченица съм на твоята глупост! Не разбираш нищо. Удивена съм, че познаваш Писанието, но го използваш погрешно, за да разклатиш увереността ми. Сега си върви и не се връщай.

Тя се обръща към мен и сините ѝ очи пламтят от гнева, присъщ на Тюдорите. Тя има гордост, също като мен.

— Не заслужаваш обичта ми към теб — казва, със собствената си глупава логика. — Но въпреки това я имаш, когато най-малко я заслужаваш. Защото виждам бедата, в която си изпаднала, дори ако ти си твърде умна, за да разбереш.