Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Последните Тюдори
Последните Тюдори - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последните Тюдори

Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:

Родена В Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVIII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за Би Би Си. Първият ѝ роман става незабавно световен бестселър и от трийсет години насам тя се е посветила изцяло на писателската си кариера. След успеха на поредицата романи за династията на Тюдорите и екранизирането на някои от тях се е утвърдила като „кралица на историческия роман“.— С колко време разполагате? — усмихвам се насила.— Не дълго — казва той много тихо. — Потвърдиха смъртната ви присъда. Толкова съжалявам. Ще бъдете обезглавена утре. Изобщо нямаме много време.Кралица за девет дни, Джейн Грей отива на ешафода, пожертвана от собствения си баща и другите участници в заговора да изместят от престола Мери Тюдор, наследницата на рано починалия Едуард VI, единствения син на Хенри VIII. Мери си възвръща престола, но белязва възшествието си със смъртната присъда над собствената си братовчедка. Дълбоко вярваща, кротка и покорна дъщеря, Джейн Грей посреща смъртта, отправяйки към двете си сестри завета: „Научете се да умирате“.Катрин, втората дъщеря на рода Грей, е красива, жизнена и очарователна, любовта я интересува много повече от престола. Но както сестра ѝ става жертва на страха на Кървавата Мери да не загуби престола, така и Катрин ще бъде жертва на упоритата ненавист на Елизабет, наследила короната от Мери и цял живот измъчвана от ужаса, че някой може да ѝ я отнеме.Третата братовчедка на властващата кралица, красивата Мери, останала джудже, има още по-малко амбиции и от сестра си — тя просто иска да изживее живота си спокойно, с верен и любящ съпруг до себе си. Но и тя носи кръвта на Тюдорите, и застава на пътя на кървавата им амбиция.Така, с кръв, предателства и безплодна пустота, ще завърши династията на Тюдорите, за да се изпълни старото проклятие, отправено към един узурпатор.
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 218
Перейти на страницу:

Нещо повече: можех да предупредя кралица Мери, че всеки съпруг би поискал да вземе короната — защото именно това се случи с мен. Именно това направи Гилдфорд веднага щом ме провъзгласиха за кралица. Сигурно и нашата братовчедка, единайсетгодишната Мери, кралица на шотландците във Франция, ще открие, че обещаният ѝ съпруг също ще узурпира властта ѝ, веднага щом стане достатъчно възрастен. Бог е поставил съпрузите над техните съпруги. Те ще предявят права за мястото си, дори ако съпругата е кралица и следва да бъде поставена над тях. Кралица Мери може да е достатъчно възрастна, за да ми бъде майка, но смятам, че аз бих могла да ѝ кажа: така правят мъжете. Женят се за жена, която ги превъзхожда, и моментално започват да ѝ завиждат за положението, и незабавно узурпират властта ѝ. Ето защо в тази страна никога не е имало управляващи кралици, само регенти в отсъствие на краля. Ето защо в Тайния съвет няма херцогини. Ако един мъж спечели почести, те му принадлежат; спечели ли ги жена, тогава те принадлежат на съпруга ѝ. Ето защо кралицата екзекутира Джон Дъдли, но пощади мен. Прочела е онова, което написах, видяла е, че тронът е наследен от мен, но пожелан от Дъдли за сина му. Разбрала е веднага, че аз може да съм вярна, но Гилдфорд е алчен. Можех да я предупредя, че всеки съпруг би отмъкнал властта ѝ и че английският народ никога няма да приеме крал-испанец. Тя е на власт от няма и осем месеца, а вече се самоунищожи. Жал ми е за нея, но не изпитвам угризения, че баща ми вдига оръжие срещу нея.

Така трябва да бъде: така може да умрат всички еретици.

* * *

Чакам часа на избавлението си, но той не настъпва. Чакам Катрин да дойде и да ми каже какво става, но изведнъж и тя престава да ме посещава. Вече не ми позволяват да се разхождам в градината или по плоските покриви на постройките на Тауър, но никой не иска да ми каже причината. Дните са тъмни, с мъгла, носеща се откъм реката, и надвиснали облаци. Казвам на госпожа Партридж, че бездруго не искам да се разхождам в градината. По това време на годината не расте нищо, дърветата са без листа, самата морава е просто едно кално петно. Няма нужда някой да ми забранява. Зимното време, а не волята на кралицата, ме държи затворена. Госпожа Партридж стисва устни и не казва нищо.

Отнякъде в Сити чувам викове и изстрели. Без съмнение това е баща ми, който идва за мен начело на армията си. Книгите ми са спретнато подредени на масата ми, листовете хартия — вързани заедно. Готова съм да си тръгна.

— Какво става? — питам тихо госпожа Партридж.

Тя се прекръства, сякаш това е естествен жест за прогонване на лошия късмет.

— Да ви прости Господ! — възкликвам веднага при този ужасен жест. — Що за нелепо ръкомахане е това? Каква полза според вас ще донесе то на някого? Защо не вземете направо да плеснете с ръце, за да сплашите и прогоните Сатаната, като така и така сте започнали?

Тя ме поглежда право в очите.

— Моля се за вас — е всичко, което отвръща, и излиза от покоите ми.

— Какво става? — изкрещявам. Но тя затваря вратата зад гърба си.

Тауър, Лондон

Четвъртък, 8-ми февруари 1554 г.

Имам посетител. Джон Фекнам, чието идолопоклонство ясно личи от дългото му кремаво вълнено расо, пристегнато на кръста с кожен ремък, и бялата качулка, която отмята назад от квадратното си, поруменяло лице. Бенедиктински монах, дошъл да посети мен, бедната глупачка.

Задъхал се е от изкачването по стълбите до покоите ми.

— Стръмно — успява да изрече, а после свежда глава в поклон. — Лейди Дъдли, дойдох да говоря с вас, ако се съгласите да ме приемете — говори с грубоватия акцент на касапин или млекар, нищо подобно на изтънчения изговор на моите получили образованието си в Кеймбридж домашни учители. Кара ме да се усмихна — сякаш краварят изнася проповед.

— Нямам нужда да ме напътства слепец в тъмнината — казвам тихо.

— Имам тежки новини за вас — наистина изглежда доста съкрушен от онова, което има да ми съобщи. Помислям си за баща си, който идва към мен сега, начело на армията си, и усещам спазъм на страх в чувствителния си стомах. Надявам се нищо да не се е объркало. Но нима, ако нещо се беше объркало, биха изпратили непознат еретически свещеник да ми го съобщи? Охранен еретически свещеник с кръгло лице и груб акцент? Това е оскърбление спрямо мен.

— Кой ви поръча да ми съобщите тези новини? — питам. — Кой натовари вас, един пълен и тежък човек, с такива тежки новини?

Той въздъхва отново, сякаш е не само уморен, но и тъжен.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 218
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)