Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Последните Тюдори
Последните Тюдори - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последните Тюдори

Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:

Родена В Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVIII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за Би Би Си. Първият ѝ роман става незабавно световен бестселър и от трийсет години насам тя се е посветила изцяло на писателската си кариера. След успеха на поредицата романи за династията на Тюдорите и екранизирането на някои от тях се е утвърдила като „кралица на историческия роман“.— С колко време разполагате? — усмихвам се насила.— Не дълго — казва той много тихо. — Потвърдиха смъртната ви присъда. Толкова съжалявам. Ще бъдете обезглавена утре. Изобщо нямаме много време.Кралица за девет дни, Джейн Грей отива на ешафода, пожертвана от собствения си баща и другите участници в заговора да изместят от престола Мери Тюдор, наследницата на рано починалия Едуард VI, единствения син на Хенри VIII. Мери си възвръща престола, но белязва възшествието си със смъртната присъда над собствената си братовчедка. Дълбоко вярваща, кротка и покорна дъщеря, Джейн Грей посреща смъртта, отправяйки към двете си сестри завета: „Научете се да умирате“.Катрин, втората дъщеря на рода Грей, е красива, жизнена и очарователна, любовта я интересува много повече от престола. Но както сестра ѝ става жертва на страха на Кървавата Мери да не загуби престола, така и Катрин ще бъде жертва на упоритата ненавист на Елизабет, наследила короната от Мери и цял живот измъчвана от ужаса, че някой може да ѝ я отнеме.Третата братовчедка на властващата кралица, красивата Мери, останала джудже, има още по-малко амбиции и от сестра си — тя просто иска да изживее живота си спокойно, с верен и любящ съпруг до себе си. Но и тя носи кръвта на Тюдорите, и застава на пътя на кървавата им амбиция.Така, с кръв, предателства и безплодна пустота, ще завърши династията на Тюдорите, за да се изпълни старото проклятие, отправено към един узурпатор.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 218
Перейти на страницу:

Не всички мислят като мен. Моят свекър Джон Дъдли се отрича от вярата си, прави признания и се самобичува пред приготвения от пекаря хляб и направеното от лозарите вино, преструвайки се, че те са тялото и кръвта Божии с надеждата да угоди на кралицата и да си спечели няколко години окаян живот в замяна на загубата на цялата слава небесна. Хляб от хлебаря, вино от избата — клетият еретик се кълне, че това са истинската кръв и тяло на Бог. Това не е вяра като нашата. Това е суеверие и магия. Той е изгубил безсмъртната си душа в жалкия си опит да откупи живота си.

Извеждат него и сър Джон Гейтс, който му служеше, и сър Томас Палмър, който не е сторил нищо повече от стотина други като него, извеждат тримата на Тауър Хил и ги обезглавяват като обикновени престъпници.

Дълбоко съм потресена. Не мога да жаля за Джон Дъдли. Нямам причина да скърбя за него. В последния си час моят свекър се превърна в папист и затова загина от ужасна смърт, предавайки истинската реформирана вяра на братовчед ми, краля, и моята — далеч по-ужасно предателство от измяната, която призна. Накрая смяташе да замени сигурността на вечността за няколко дни греховен живот, и тогава направи грешния избор, както постъпи и с мен.

— Аз съм съвсем млада — казвам на сестра си Катрин, която идва да ме посети без покана, — но не бих изоставила вярата си от обич към живота! Но ти може би ще кажеш, че неговият живот беше сладък и той копнееше да го запази…

— Не, не бих казала това…

— Следователно, може да кажеш, той сигурно е мислел, че заради това си струва да пожертва спасението на душата си…

— Наистина, не бих…

— Не го беше грижа какво му струва. Всъщност причината е основателна, защото този, който би живял дори в окови, само и само за да бъде жив…

Тя е останала без дъх от опитите да ме прекъсне:

— Не бих казала нищо от това! — възразява. — Но мога да разбера защо един съпруг и баща на такива красиви момчета не би искал да ги остави, защо би положил всякакъв обет, за да запази живота си.

— Бог казва, че който се отрече от Него пред човеците, и Той ще се отрече от него в царството на Своя Отец небесен12 — заявявам.

— Но когато кралицата ти прости, ще трябва да се молиш с нея — напомня ми Катрин. — Аз вече го правя. Седя зад нея и подражавам на всичко, което прави. Наистина, Джейн, за мен няма значение. Изправяне и навеждане, поклон и прекръстване. Защо е толкова важно? Не би се обявила против литургията, нали? Би правила всичко, което искат от теб, би се покланяла, когато издигнат причастието…

— Това е помия. Причастието, както го наричаш сега, е помия — заявявам, а тя закрива лицето си с длани и ме поглежда сериозно през пръстите си.

— Джейн… — прошепва.

— Какво?

— Тези приказки ще те отведат до ешафода.

— Никога няма да се отрека от Господ, моя Бог — заявявам.

— Джейн… — повтаря тя.

— Какво?

— Не искам да те изгубя.

Разсейва ме движещата се издутина в джоба на наметката ѝ.

— Какво държиш там?

— Котенцето Рибън. Донесох го. Помислих си, че може да го искаш за компания.

Тя измъква от джоба си бялото котенце със сини очи. То отваря уста в мъничка розова прозявка и размърдва миниатюрно розово езиче. Има остри зъбки, а лапите му висят отпуснато от съня.

— Не искам котенце — казвам.

Тя изглежда нелепо разочарована:

— Няма ли да ти бъде добра компания? Сигурна съм, че изобщо не е еретик.

— Не ставай глупава.

Тауър

Лондон, ноември 1553 г.

Така наречената милостива кралица нарежда ние, затворниците, които отрекохме нейните ереси и следваме възкръсналия Бог, да вървим точно като Него пред хората. Знам, че тя, а не аз, е опозорена от този театър. Не се боя да бъда съдена за измяна: радвам се за това. Мога да дам показания от подсъдимата скамейка, мога да бъда като Даниил, който се явява пред съда. Готова съм. Ще бъда съдена с шепата останали затворници в Гилдхол — най-публичния позор, който тя може да измисли.

Тя не осъзнава, че за мен това е нещо свято. За мен е чест да вървя от Тауър до Гилдхол за процеса си. За мен това не е по-голям позор, отколкото е било позор за Иисус да носи кръста Си. Тя мисли, че ще ме изложи на оскърбленията на тълпите, но това ще бъде моето мъченичество. Радвам се да го направя.

вернуться

12

„… а който се отрече от Мене пред човеците, Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен.“ — Мат. 10:33. — Б.пр.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 218
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)