Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Лятото става все по-горещо. Стаята ми е студена и влажна нощем, и задушна в два следобед. Позволяват ми да се разхождам в оградената градина пред къщата на семейство Партридж, а понякога двете с госпожа Партридж се разхождаме по стените, откъдето се открива изглед към реката. По здрач откъм морето полъхва свеж вятър. Когато усещам мириса на сол, носен от прохладния въздух, се чувствам внезапно възвисена, сякаш мога да се издигна и да се рея по него като крякащите чайки. Чувствам се така, сякаш мога да разперя криле и да полетя с тях. Градът ми се струва тих. Изненадана съм. Бих предположила, че благочестивите не биха понесли кралица-папистка, бих предположила, че ще въстанат срещу нея, но изглежда, че съчетанието от принцеса Мери, прикритата власт на Испания и ужасяващата мощ на Антихриста направиха онова, което моите съветници се кълняха, че не може да бъде направено — поставиха една жена-папистка на престола на реформирана Англия и никой не каза и една дума против нея.
Прекарвам следобедите си в четене, а вечерите си — в писане. Не възразявам срещу малката къща, срещу градината под нея, с портата към моравата и Бялата кула на Тауър, открояваща се отсреща. Мога да живея в собствен свят, като монах в килията си. Работя по нов превод на псалмите, а също и по писмото си, провъзгласяващо невинността ми пред кралицата. Сигурно се налага да ѝ обясня, че щом е освободила всички освен старшите ми съветници — Джон Дъдли и синовете му, — тогава може да освободи и мен. Простила е на майка ми, по силата на чийто произход бях поставена на трона, която всъщност е по-близо от мен до короната, освободи свекърва ми, лейди Дъдли, която настояваше да пробвам короната. Може да ме освободи. Безсмислено е да не го стори.
— Свекърва ти отиде при кралица Мери — прошепва ми сестра ми Катрин по време на едно от редките си посещения, когато ми носи чисто бельо и лекарство, тъй като все още имам спазми в корема и още кървя малко. Маймуната господин Носльо се крепи на рамото ѝ и скрива тъмното си личице в ръцете си. — Херцогинята лейди Дъдли отиде при кралица Мери, но кралицата дори не пожела да я приеме.
— Нима! — забавлявам се като някоя развратница на рибарски кей, на която са съобщили дребна клюка. Разпознавам недостоен проблясък на семейна гордост. — Нима! Наистина ли! Тя знаеше ли, че кралицата се е срещнала с почитаемата ни майка?
— Да, но разбира се, почитаемата ни майка е от кралското семейство и любимка на нашата братовчедка, кралицата. Семейство Дъдли от кралско потекло ли са? — тя се усмихва.
— Не, разбира се, че не, но той е херцог.
Катрин поклаща глава:
— Не за дълго. Мисля, че ще му отнемат състоянието и титлата.
— Но защо? След като кралицата прости на толкова много други?
— Той направи нещо ужасно — изтъква Катрин. — Знаеш какво имам предвид…
Тя млъква, без да довърши, и ме поглежда, разтваряйки широко очи, сякаш аз, толкова по-начетена и по-добре образована от нея, трябва да знам думите, които тя отказва да изрече. Подава пръст на седналия на рамото ѝ господин Носльо, и той го хваща, сякаш за да се успокои.
Поглеждам я с каменно изражение, а после виждам как сълзите с лекота избликват в сините ѝ очи.
— Джейн! Знаеш!
— Кълна ти се, че не знам какво имаш предвид, а ококореният ти поглед не ми казва нищо.
— Той се държа като предател — прошепва тя. — Опита се да постави мнима кралица на трона. Това е грях срещу короната, страната и Бог. Всички казват, че той трябва да умре. Защото е бил предател. Не говорим за това, че е разпращал призиви или е писал писма, както правеше баща ни. Не са били думи, а дела. Поведе истинска армия срещу кралицата, а синовете му провъзгласиха мнима кралица със силата на оръжието. Всички ще бъдат екзекутирани. Трябва да бъдат.
Все още я гледам неразбиращо.
— Да умрат? Момчетата Дъдли?
Струва ми се невъзможно тези петима красиви млади мъже да умрат. Не е възможно баща им — такъв пресметлив, лукав мъж — да стигне до ешафода. Момчетата са твърде жизнени, баща им е твърде умен. Никой от тях не може да умре.
— Ти също, Джейн — казва тя, говорейки бавно, сякаш обяснява нещо на малката ни сестра, Мери. — Всъщност разбираш, нали? Понеже ти беше мнимата кралица, която издигнаха. Мъжете Дъдли трябва да умрат, задето са провъзгласили мнима кралица, а ти беше тази кралица. Затова казват, че ти също ще трябва да умреш.
Поглеждам красивата си сестра, единствената, осмелила се да изрече тази ужасна лъжа.