Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— А той къде е?
— Не знам, господине.
— Не знаеш ли? — повтори посланик Макгрори, неспособен да повярва на чутото.
— Днес не е идвал, господине. Може да е в Пуенте дел Есте.
— С други думи, си е взел почивен ден.
— Опитвах се да кажа, че е възможно да работи в Пуенте дел Есте, господине.
— Само че не си сигурен.
— Не, господине, не съм.
— Слушай ме, Монахан, докато Артигас подготвя доклад по въпроса, ти ще откриеш специален агент Юнг и ще го накараш да донесе папката тук.
— Добре, господине.
— Държа да ти кажа, Монахан, че досега си мислех, че държиш по-здраво юздите, което очевидно не е така.
ЧЕТИРИ
Кабинет на посланика
Посолство на Съединените Американски Щати „Лауро Милър“ 1776
Монтевидео, Република Уругвай
08:05, 3 Август 2005
Специални агенти Джеймс Д. Монахан и Хулио Артигас седяха на кожено кресло пред кабинета на пълномощния министър и представител на президента на Съединените щати в Република Уругвай, когато посланикът пристигна.
И двамата изглеждаха притеснени. Почитаемият Майкъл А. Макгрори не ги съжали. Без да каже и дума, той им махна надменно да влязат. Приближи се до бюрото си, настани се, след това махна отново, за да им даде позволение да се настанят на двата стола срещу бюрото.
— И така — започна Макгрори, — научихме ли нещо ново за клането в Такуарембо? Кажи, Артигас, случайно да имаш новини от добрия си приятел, главен инспектор Ордьонес?
— Разговарях с него снощи, господине, за да му съобщя, че съм изпратил отпечатъците в Бюрото. Той не ми съобщи нищо ново.
— Не мога да не се питам дали добрият ти приятел не е научил — или може би вече е знаел — нещо, което е предпочел да не споделя с теб.
— Според мен не, господин посланик — отвърна Артигас.
— Ами ти, Монахан? Нещо да добавиш?
Макгрори не можеше да понася Монахан. Единствената причина, поради която не бе напълно сигурен, че Монахан е организирал в писоарите за посетители да се сложат ароматизатори във формата на ирландски леприкони на име Макгрори, бе, че не можеше да допусне, че един ирландец би причинил подобно нещо на друг.
— Господине… — започна притеснен Монахан. Прочисти гърлото си и започна отново: — Господине, така и не успях да открия господин Юнг. Снощи дори отидох до Пуенте дел Есте и проверих във всички хотели, където обикновено отсяда.
— Сигурно защото господин Юнг вече не работи при нас — обясни доволно посланикът.
— Как така, господине?
— Снощи, в девет и половина, заместник-директорът на ФБР ми позвъни в резиденцията. Обясни, че се налагало да изтегли господин Юнг във Вашингтон. Уведоми ме, че господин Юнг вече е напуснал Уругвай. Очевидно се налагало господин Юнг да дава свидетелски показания. Заместник-директорът обясни, че не бива да навлиза в подробности по телефона.
— Какво става тук? — зачуди се на глас Монахан.
— И аз се питам същото. Сигурен съм, че заместник-директорът ще ми обясни положението, когато се обади. Обеща да позвъни веднага щом намери обезопасен телефон на сутринта.
— Значи няма да стане преди десет и половина наше време — обясни Монахан. — Разликата ни с окръг Колумбия е един час, а аз никога не знам някой заместник-директор да ходи на работа преди девет и половина.
— Когато и да се обади, аз няма да съм тук. По-точно, ние няма да сме тук.
— Какво означава това, господине?
— Докато снощи обмислях въпроса, реших, че трябва незабавно да съобщя на посланик Силвио в Буенос Айрес. Все пак покойният господин Мастърсън бе заместник-посланик.
— Така е, господине.
— Реших, първо, че е редно да го сторя лично, и второ, ти Артигас, да дойдеш с мен. Не виждам защо да идваш с нас в Буенос Айрес, Монахан. Да имаш нещо предвид?
— Не, господине.
— Ще се качим на полета на „Аустрал“ в девет и десет — заяви Макгрори. — Господин Хауъл ще ни придружи. Той има среща по културните въпроси в Буенос Айрес, ако разбирате какво се опитвам да ви кажа.
— Разбирам, господине — отвърна Артигас.
Господин Робърт Хауъл бе културен аташе в посолството. Освен това бе представител на ЦРУ и бе също толкова потаен, колкото ирландецът агент на ФБР, който бе сложил ароматизатори във формата на леприкони в писоарите.
— Докато ни няма, Монахан, искам да свършиш две неща — продължи да нарежда посланикът. — Първо, искам те на линия, за да приемеш разговора със заместник-директора. Кажи му къде съм и го помоли да ми се обади в посолството в Буенос Айрес.