Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Кой ги е застрелял? — попита Дарби?
— Изглежда, засега никой не знае — отвърна Артигас.
— И никой ли няма представа? — попита слисаният Дарби.
Артигас усети, че Дарби се преструва.
„Всичко това вече ти е известно, нали, господин Дарби? Хауъл ли ти звънна снощи, след като Макгрори е позвънил на Хауъл? Хората от ЦРУ винаги се поддържат. Господи, да не би Хауъл да е знаел, преди Макгрори да му съобщи? Те и двамата, изглежда, са знаели. И двамата ли са вътре в играта? Хулио, ти май остави въображението ти да се развихри! Гледаш прекалено много шпионски филми — при това тъпи шпионски филми. Така. Ти открай време си много добър в разпитите, умееш да забелязваш дребните неща и да ги навързваш, като например тези погледи между Дарби и Хауъл.
«Какво, по дяволите, става тук?»
— Според Артигас, уругвайската полиция също няма никаква представа — обясни Хауъл.
— Според вас какво е станало, господин Макгрори? — попита Дарби. — Обир? Опит за похищение?
«Би трябвало да се обръщаш към мен с господин посланик». Много ти благодаря, Дарби!“
— Нямам представа — призна Макгрори. — Въпросът е, поне на мен така ми се струва, какво да правим със снимката.
— Алекс? — обади се Силвио.
— Аз предлагам, господин посланик…
„Значи Силвио е «господин посланик», а аз не съм, така ли стана? Копеле гадно!“
— … да предадем информацията на господин Кастило. Поточно казано господин Макгрори да я предаде. Снимката се е появила в Уругвай. На територия на господин Макгрори, ако мога така да се изразя.
— Кой е Кастило? — попита Макгрори.
— Това е секретна информация, господин посланик — отвърна Силвио. — Когато госпожа Мастърсън бе отвлечена, президентът ме уведоми, че е назначил господин Кастило да води разследването. По-късно президентът му възложи охраната на семейство Мастърсън и връщането им в Щатите.
— Той какъв е?
— Агент на президента.
— Какво означава това?
— Мога да ви кажа само онова, което президентът ми съобщи — отвърна Силвио.
— Той същият човек ли е, който дойде в Монтевидео, за да се срещне със специален агент Юнг?
— Струва ми се, че да.
— Каква е връзката му с Юнг? — продължаваше да пита Макгрори.
Силвио сви рамене.
Артигас си помисли: „И каква е връзката с внезапното заминаване на Юнг за Щатите?“
— Ако искате, господин посланик — предложи Силвио, — можем да изпратим снимката на държавния секретар и да съобщим, че господин Дарби е разпознал убития като брата на госпожа Мастърсън. Нали си сигурен, че е той, Алекс?
— Да, господине, напълно сигурен. Срещали сме се няколко пъти, докато двамата с Джак бяхме в Париж.
Макгрори успя да се спре навреме, тъкмо преди да каже, че лично ще се погрижи да уведоми държавния секретар, ала в последния момент размисли и премълча.
„Да не съм луд да се набутам между шамарите“, помисли си той.
— Така е най-добре — рече вместо това той.
Артигас си помисли: „Senor Надут пуяк, струва ми се, че се питате доколко сте нагазили в лайна и помия.
Надявам се да е много дълбоко“.
ШЕСТ
Хасиенда „Санхорхе“
Близо до Увалде, Тексас
13:30, 3 Август 2005
Майор К. Г. Кастило бе застанал край барбекюто, пригодено от огромен варел, и очите му сълзяха от дима на мескит8, с който бяха запалили огъня. Стискаше между зъбите си дълга черна пура. Бе облечен в зеленикав панталон, тениска с надпис „ВИНАГИ МОЖЕШ ДА НАРЕЧЕШ ТЕКСАСЕЦА МЪЖ ОТ ЖЕЛЯЗО“, износени каубойски ботуши и още по-износена широкопола шапка с пречупена периферия.
Забеляза Естела — ниска набита мургава жена, която помагаше в ранчото, откакто се помнеше — да излиза от къщата, стиснала безжичен телефон, и го обзе неприятното чувство, че търсят него.
Само че Естела подаде телефона на Abuela9, той забеляза усмивката ѝ, чу я да казва „Много се радвам, че се обади“ и отново насочи вниманието си към пържолите.
Току-що бе подразнил Мария, съпругата на братовчеда Фернандо, като заяви на всеослушание, че единствено на мъжете може да се гласува доверие да опекат качествено една пържола и я предизвика да назове поне една световно известна жена готвачка. А също и поне една жена диригент от световна класа.
Кастило изобщо не вярваше в тези неща, но у Мария имаше нещо, което го караше да се държи предизвикателно и да я дразни. Мислеше за нея като за своя снаха, ала това не бе точно така. Фернандо му бе братовчед, не брат. Ако имаше дума, с която да нарече съпругата на братовчед си, който му бе по-близък от брат, то той не я знаеше.
8
Мескит — дърво, което вирее в Северна Америка и се използва за добиване на каучук, а плодовете му за храна и фураж.
9
Abuela — от исп. бабче — галено умалително към любимата баба (Б.пр.)