Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Усети някой да подръпва крачола му и сведе поглед към седемгодишния Хорхе Карлос Лопес, негов кръщелник, четвъртото от петте деца на Фернандо и Мария. Хорхе му подаваше бутилка бира „Дос Екуис“.
— Хорхе, да знаеш, че току-що ми спаси живота — заяви много сериозно Чарли на испански. — Уверявам те, че ще отидеш в рая.
Огледа се, забеляза, че Фернандо е застанал край сложената за обяд маса на сенчестата веранда, и вдигна палци, за да благодари за бирата.
След това тайно бръкна в джоба на панталона и извади малък компютъризиран термометър за месо, който веднага му показа каква е температурата.
Няма нищо лошо в това да получиш научно потвърждение, вместо да си гориш пръста, като попипваш цвърчащата пържола, особено след като никой не те вижда какво правиш и са убедени, че действаш по усет.
Той бодна и двете пържоли с термометъра и установи, че всичко е наред.
Върна термометъра в джоба и се обърна към верандата.
— Държа да ви уведомя, че тези са готови.
Фернандо изръкопляска и някои от дечурлигата побързаха да го подкрепят.
В същия момент Чарли забеляза, че баба му се приближава със слушалката.
— За теб е — подвикна тя. — Дик.
„По дяволите! Знаех си аз!“
— Благодаря — усмихна се той. — Чакай само да махна пържолите.
Баба му остави телефона на масата до грила, след това взе стар дървен поднос с подкови за дръжки и му го подаде за готовите пържоли. След това се отправи към верандата.
— Аз ще го занеса, Abuela — извика след нея той.
— Може да съм стара и немощна, но все още мога да пренеса няколко пържоли — отвърна тя.
Чарли посегна към слушалката.
— Защо имам чувството, че тази работа няма да ме зарадва особено? — започна направо той.
— Доня Алисия много ми се зарадва — отвърна майор Х. Ричард Милър — младши. — Лично ми го каза.
— Както ти е известно, тя е прекалено мила и любезна, особено когато става въпрос за инвалиди. Казвай.
— Най-добре да се върнеш веднага, Чарли.
— Господи, не са минали и трийсет и шест часа.
„Не само това. Много ми се искаше да погледна «Гълфстрийма»“.
Чарли остана изненадан, когато видя, че Фернандо е дошъл да го посрещне на международното летище в „Сан Антонио“
— На какво дължа честта? — попита Кастило.
— Искам да ти покажа нещо.
— Не можа ли да почака, докато стигнем в „Сан Хорхе“?
— Не. Имаш ли багаж?
Кастило поклати глава.
Колата на Фернандо, чисто нов дванайсетцилиндров черен „Мерцедес Бенц S600“, бе спрян на паркинга за кратък престой. Кастило си спомни, че прочете в някакво списание, че цената на седаните вървяла около 140 000 долара.
— Това ли искаше да ми покажеш?
— Не.
— Готина каруца.
— На Мария е — уточни Фернандо.
— Значи много си сгазил лука.
— Майната ти, гринго.
— Какво сгафи?
— Например заминах за Европа и Южна Америка без нея.
— Не ѝ ли стана приятно?
— Никак.
— Нещо не я разбирам.
Фернандо поклати глава, но не отговори.
След това направи обратен завой и подкара към „Лемис Ейвиейшън“, голяма фирма за бизнес полети.
— Не ми казвай, че си скапал „Лиъра“.
— Не съм, разбира се. Наложи се да го докарам за обичайната поддръжка след сто часа по-скоро, отколкото предполагах.
— Да знаеш, че Тайните служби ще ти пратят чек. Нали знаеш как се разбрахме. Те са го ползвали под наем.
— Знам, знам — потвърди Фернандо.
Спря на паркинга пред сградата на „Лемис“ и двамата слязоха. Вместо да влезе в административната част, Фернандо се отправи с решителна крачка към един от хангарите. Кастило го последва. Очакваше да види „Лиъра“ и бе убеден, че братовчед му иска да му покаже някаква повреда, заради която се налага безобразно скъп ремонт.
„Лиърът“ не беше в хангара. Вътре видя няколко турбовитлови „Бийчкрафт“ и един реактивен „Гълфстрийм III“.
— Какво трябва да гледам? — попита Кастило.
Фернандо посочи „Гълфстрийма“.
— Господи, само не ми казвай, че си го купил!
— Не съм. Но си мислех, че няма да е зле ти да го купиш — предложи Фернандо.
Усмихнат мъж в кожено пилотско яке и авиаторски очила се приближи към тях с бърза крачка, преди Кастило да успее да отговори.
— Как сте, господин Лопес? — попита той.