Ловците

— Артигас е един от правните ми аташета — намеси се Макгрори. — А това е културният ми аташе, господин Хауъл.

— Познаваме се — отвърна Силвио. — Много ми е приятно да се видим отново, господин Хауъл. Знам, че познавате Алекс, но не съм сигурен дали господин Артигас го познава.

— Не, господине — отвърна Хулио и подаде ръка на дребен, доста закръглен мъж с тънки като моливи мустачки.

— Алекс Дарби — представи се човекът.

— Знам, че Хауъл и Дарби се познават — продължи Силвио. — Те са един дол дренки.

Макгрори си помисли: „Все едно че направо каза «Тези двамата са от ЦРУ».“

— Здрасти, Боб — поздрави Дарби. — Отдавна не сме се виждали.

— Доста отдавна — отвърна Хауъл. — Дай да се разберем да се видим.

Секретарката на Силвио докара количка с кафе.

— Освен ако не е нещо важно като жена ми или държавният секретар, не ме свързвай с никого — нареди Силвио.

Когато вратата се затвори, Силвио продължи:

— Казахте, че сте се натъкнали на нещо, което е възможно да има връзка със смъртта на Джак Мастърсън, нали така, господин посланик?

— Артигас — нареди Макгрори, — покажи снимката на посланик Силвио.

Артигас отвори куфарчето си и извади снимката от сватбата. Стана, приближи се до Силвио и му я подаде. Силвио я огледа, след това я предаде на Дарби.

— Откъде я взехте? — попита Дарби.

— Познавате ли хората? — попита Макгрори.

— Познавам ги. Това са Джак и Бетси на сватбата. Това са нейните родители, родителите на Джак и брат ѝ.

— Вие познавате ли този човек? — попита Макгрори.

— Познавам го — потвърди Дарби. — Това е братът на Бетси. Откъде я взехте?

— Артигас — нареди Макгрори.

— Добре, господине. Взех я от едно имение, наречено „Шангри-Ла“ в Такуарембо. Заведе ме служител от Вътрешния отдел на уругвайската национална полиция.

— Защо ви заведе? — попита Дарби.

— Сега вече предполагам, че един от разследващите уругвайски полицаи е познал господин Мастърсън — каза Артигас. — Снимката бе в албум, оставен на местопрестъплението.

— Местопрестъпление, казвате — отбеляза Дарби. — Да не би нещо да се е случило в имението?

— Можете и сам да се сетите, Дарби — обади се отново Макгрори. — Според Артигас в имението е имало седем трупа.

— Седем? — повтори Дарби. — Седем трупа?

— Седем трупа, включително на мъжа на снимката — потвърди Макгрори. — Всички до един застреляни.

— Кои са останалите? — попита Дарби.

Артигас забеляза, че Дарби гледа към Хауъл. Космите по врата на Артигас настръхнаха.

— Това е загадка — отвърна Макгрори.

— Не знаете ли кои са? — попита Дарби.

— Според Артигас, нито един от тях не е имал идентификация. Всички до един са облечени в черно.

— Така ли? — възкликна Дарби и погледна отново към Хауъл — не задържа погледа си дълго, но достатъчно, за да забележи Артигас. — Тук започва да става като във филм на Джеймс Бонд.

— Или филм за нинджи — обади се Хауъл. — Всички до един, облечени в черно.