Ловците

Артигас се огледа и в тревата, съвсем близо до верандата, забеляза някакъв проблясък. Направи крачка натам. Оказа се гилза.

— Направили ли сте снимка и замервания?

— Сержантът сигурно го е изпуснал, господине — отвърна по-якият от двамата местни полицаи и се обърна разгневен към сержанта.

След това Артигас се върна на верандата и забеляза, че Ордьонес е покрил тялото с найлона и се е отдръпнал на десетина метра по-надолу по верандата, където друг полицай отмяташе найлона от следващия труп. Този бе облечен в почти черен гащеризон.

Под главата и на този се бе събрала вече засъхнала локва кръв.

Когато коленичи до тялото, Ордьонес погледна Артигас и попита:

— Какво видя?

— Гилза. Стори ми се, че е 9 мм.

— Интересно, къде ли е оръжието на този? — попита Ордьонес, докато оглеждаше внимателно тялото.

Посочи улейчета в кръвта, оставени от изтеглено през нея оръжие.

— Май някой го е взел — съгласи се Артигас.

— Въпросът е кой.

Намекът бе ясен. Ордьонес нямаше да се изненада, ако се окажеше, че някое от местните ченгета го е взел, и то поради причини, които нямаха нищо общо с разследването на убийствата.

„Няма да кажа и душа по този въпрос“, помисли си Ордьонес.

— И двамата са простреляни в главите — обади се Артигас.

Ордьонес кимна, след това попита на висок глас:

— Къде са останалите петима?

Вторият от местните полицаи махна неопределено с ръка към къщата.

— Четирима са ей там, господин главен инспектор — отвърна той. — Тялото на Senor Бертран е вътре, в кабинета.

Ордьонес му даде знак да ги заведе.

Тялото, паднало по гръб зад огромно резбовано бюро до отворената врата на сейф, бе на набит чернокож мъж в края на четирийсетте. На лицето се виждаха две входни рани едната от дясната страна на челото, втората над горната устна.

Част от черепа бе отнесена. Сейфът и стената отзад бяха оплескани с мозък.

Артигас усети, че Ордьонес го наблюдава.

— Две входни рани толкова близо една до друга — отбеляза той. — Сигурно са от автомат.

Ордьонес кимна.

— Вероятно е стреляно от разстояние — посочи той прозореца. Едно от стъклата беше счупено. — Ако бе застрелян тук например в момента, в който послушно е отварял сейфа, трябваше да има следи от барут по лицето.

— Точно така — кимна Артигас.

— Ами албумът? — попита Ордьонес.

— Оставен е на бюрото, господин главен инспектор — обясни полицаят.

— Докато капитан Кавалеро е оглеждал всичко тук вътре, без да пипа — обясни Ордьонес, — случайно забелязал и след това прегледал албума със снимките. Ще ти се стори много интересен.

Подвързаният в кожа албум бе оставен на бюрото, отворен на цветна снимка от сватба. Гостите се бяха подредили на стълбите на внушителна църква, вероятно катедрала. Всички бяха в официално облекло. Господин Бертран бе застанал в десния край. Булката, висока слаба жена, се бе изправила до изключително висок, широко усмихнат, млад мъж.