Лебедова песен [bg]

— Нещо… чудесно — отговори Джош. — Преподобни Тейлър, ще ви помоля да направите нещо за мен. Отведете тези хора в къщата си, седнете на един стол и изслушайте какво… какво ще ви каже дъщеря ми. Ще го направите ли?

— Дъщеря ти? — Мъжът се намръщи озадачен и погледна Суон, но побърза да се засмее и сви рамене. — Е, живеем в доста шантав свят. Разбира се. Всеки е добре дошъл да си почине в дома ми.

— Определено ще ви е интересно да чуете какво има да ви казва — отвърна Джош, след което отиде до пътя и взе една от раниците, в която имаше храна и манерка с вода.

— Хей! — провикна се Робин. — Накъде тръгна?

Гигантът отиде при младежа, усмихна се и го хвана за раменете.

— У дома — отвърна той и на лицето му се появи сурово и заплашително изражение: една от намръщените му физиономии от ринга. — Искам да се пазиш и да се грижиш за Суон. Тя ми е много скъпа. Разбираш ли?

— Да, сър, много добре разбирам.

— Надявам се наистина да е така. Не ми се иска да измина целия този път, за да дойда да ти сритам задника. — Но Джош вече беше видял как се гледаха двамата, как вървяха един до друг и как си говореха тихичко, сякаш си споделяха някаква тайна, и знаеше, че няма нужда да се тревожи. Плесна младежа по рамото. — Ти си точен, приятелю — каза той… и изведнъж Робин го прегърна силно.

— Грижи се за себе си, Джош. И не се тревожи за Суон. На мен също ми е много скъпа.

— Господине? — провикна се преподобният Тейлър. — Ти няма ли да слезеш в долината с нас?

— Не. Имам още доста път да извървя и по-добре да тръгвам. Искам да измина още два-три километра, преди да се стъмни.

Преподобният явно се изненада, но разбра, че черният гигант наистина смята да продължи по пътя си.

— Почакай минутка тогава! Задръж! — Мъжът бръкна в джоба на платненото си яке и извади нещо от него. — Ето — подаде го на Джош. — Вземи това да ти прави компания по пътя.

Гигантът погледна предложеното му сребърно разпятие на верижка.

— Вземи го. Един пътник се нуждае от приятел.

— Благодаря ви! — Джош си сложи верижката на врата. — Много ви благодаря!

— Успех. Надявам се да намериш онова, което търсиш, когато стигнеш там, закъдето си тръгнал.

— Аз също. — Гигантът пое по планинския път на запад. Измина десетина метра и се обърна. Робин и Суон бяха застанали един до друг и го изпращаха с поглед. Младежът беше прегърнал момичето, а тя беше облегнала глава на рамото му.

— Нива по нива! — провикна се Джош.

И в следващия миг беше заслепен от сълзи. Обърна се и пое по своя път с красивия образ на Суон, запечатан завинаги в съзнанието му.

Момичето го гледа, докато не се изгуби от поглед. Всички останали освен Робин бяха тръгнали с преподобния Тейлър към къщата му долу в долината. Тя хвана младежа за ръката и обърна лице към планината и котловините, където мъртвите дървета чакаха да бъдат събудени като неспокойно спящи създания. Някъде отдалеч ѝ се стори, че се разнесе пискливата и радостна песен на птица… вероятно птица, която току-що беше осъзнала какво може да прави с крилете си.