Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 369 370 371 372 373 374 375 376 377 378
Перейти на страницу:

Минаха през лагера, където войниците разкъсваха мръсните си и изцапани с кръв униформи и ги хвърляха в една огромна клада. Покрай тях ревяха камиони и бронирани коли, които отпътуваха за неизвестни дестинации. Новината „Полковникът е мъртъв! Полковник Маклин е мъртъв!“ се носеше из целия лагер. Разнесоха се още изстрели, за да се сложи край на последните свади или когато изборът беше самоубийство.

Най-накрая стигнаха до караваната на Шийла Фонтана.

Войниците, които я пазеха, ги нямаше и вратата беше отключена. Суон я отвори и намери жената вътре. Седеше на тоалетната си масичка пред огледалото, гледаше се и държеше парчето стъкло.

— Всичко приключи — каза момичето и когато Шийла стана, парчето стъкло засвети.

— Аз ви… чаках — отвърна жената. — Знаех, че ще се върнете. Аз… молих се за вас.

Суон отиде при нея и я прегърна. Шийла прошепна:

— Моля те… моля те, позволи ми да дойда с вас. Може ли?

— Да — отвърна Суон. Жената сграбчи ръката ѝ и я притисна в устните си.

Момичето отиде до матрака, бръкна в него и извади изтърканата кожена чанта. Усещаше короната вътре в нея и я придърпа към гърдите си. Щеше да я пази и носи със себе си през целия си живот, защото знаеше, че мъжът с аленото око ще се завърне. Може би нямаше да е днес или утре, може би нямаше да е дори следващата година или тази след нея… но един ден, някъде, щеше да се измъкне от сенките със своето ново лице и ново име и в този ден тя трябваше да бъде много внимателна и много силна.

Суон нямаше представа какви други сили притежаваше короната и не знаеше къде щеше да я отведе сънеброденето, но беше готова да направи първата стъпка. И тази стъпка, знаеше тя, щеше да я отведе на път, който никога не си беше представяла, докато беше дете и отглеждаше цветя и растения в онзи парк за каравани в Канзас в един друг свят и в един различен живот. Но вече не беше дете и пустата земя очакваше лечебен допир.

Суон пусна Шийла Фонтана и се обърна към Джош и Робин. Тя знаеше, че Сестрата беше права: да намериш някого, когото обичаш и който те обича, беше наполовина спечелена битка. Вече беше наясно какво трябва да направи, за да накара прекрасните неща, които беше видяла в стъклената корона, да се превърнат в реалност.

— Мисля… че има и други, които искат да дойдат с нас — каза Шийла. — Други жени… като мен. А и някои от мъжете. Не всички са лоши… просто се страхуват и няма да знаят какво да правят или къде да отидат.

— Добре — съгласи се Суон. — Ако оставят оръжията си, ще ги вземем.

Шийла излезе, за да събере хората и се върна с две раздърпани ЖР — едната беше тежко гримирана изплашена тийнейджърка, а другата груба чернокожа жена с червена коса на гребен — и трима нервни мъже, единият от които носеше сержантска униформа. В знак на добра воля бившите войници бяха донесли пълни раници с консервирана шунка, телешка яхния и супа, както и манерки с прясна вода от извора в Мерис Рест. Черната проститутка, чието име беше Клео — „Съкратено от Клеопатра“, беше заявила драматично самата тя — донесе различни пищни пръстени, огърлици и бижута, от които Суон нямаше никаква полза, но тийнейджърката — „Наричат ме Джоуи“, беше се представила тя, а черната ѝ коса падаше върху лицето ѝ — предложи най-ценното си притежание: жълто цвете в червена саксия, което някак си беше опазила живо.

Докато светлината на деня се предаваше, един камион с Джош зад волана, в който се бяха натоварили Робин, Суон, Шийла Фонтана, двете ЖР и тримата мъже, напусна лагера на Армията на съвършенството. В него група вилнеещи безумци бяха запалили караваната на полковник Маклин и последните муниции експлодираха.

Дълго след като Джош беше отпътувал, вълците слязоха от планината и заобиколиха останките от Армията на съвършенството.

Настъпи нощ и на небето се появиха кръпки от звезди. Камионът, който разполагаше само с един работещ фар и съвсем малко бензин, зави на запад.

Суон плака известно време в мрака за Сестрата, но Робин я прегърна и тя облегна глава на силното му рамо.

Джош си мислеше за Мерис Рест и за жената, която се надяваше, че все още го чака с момчето до себе си. Шийла Фонтана спа като новородена и сънува, че от огледалото я гледа красиво лице.

По някое време през нощта Клео и единият от войниците бяха скочили от камиона с пълна раница с храна и вода. Джош им пожела успех и продължи напред.

Звездите избледняваха. На източния хоризонт запълзя тънка червена линия и гигантът едва не се разплака, когато слънцето надникна през разкъсаните облаци.

Камионът се задави и остана без бензин два часа след изгрева. Продължиха пеша по пътя, който водеше на запад.

1 ... 369 370 371 372 373 374 375 376 377 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)