Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

Суон не успя да скъса кабела, тъй като беше запечатан за пода и изолацията му беше прекалено дебела. Погледна черната клавиатура на масата в средата на помещението и си спомни какво ѝ каза старецът за кодовата дума. Тя си беше заминала с него. Въпреки това трябваше да опита нещо. Прескочи Сестрата и Роланд, които се биеха на пода, и отиде до клавиатурата.

— Двадесет секунди.

Капитанът посягаше с нокти към лицето на клошарката, но тя извърна глава настрани и достигна с пръсти дръжката на пистолета. Взе го в ръка, но усети как един юмрук се стовари във врата ѝ и го изтърва.

Суон застана над клавиатурата и се опита да си прочисти съзнанието. Въведе „Стоп“.

Роланд се освободи от Сестрата и се опита да стигне до пистолета. Взе го и се извърна, за да застреля жената, но тя му се нахвърли като дива котка, сграбчи го отново за китката и го заудря в деформираното окървавено лице.

— Петнадесет секунди — продължаваше обратното отброяване.

„Край“, въведе Суон, съсредоточена изцяло върху буквите.

Сестрата изви ръка назад и стовари юмрука си в лицето на Роланд. Едното от стъклата на очилата му се счупи и той изрева от болка. Но в следващия миг я удари в слепоочието, зашемети я и я хвърли на една страна като копа сено.

— Десет секунди.

„О, Господи, помогни ми!“, помисли си Суон, обзета от паника, и стисна зъби, за да не изпищи.

Въведе „Завършек“.

— Девет…

Оставаше ѝ само един шанс. Не можеше да си позволи да го пропилее.

„Молитвата за сетния час — помисли си тя. — Молитвата.“

— Осем…

Молитва.

Сестрата сграбчи отново ръката на Роланд в нов опит да му вземе оръжието. Капитанът се освободи и отвратителното му лице се ухили, когато дръпна спусъка. Веднъж… два пъти…

Куршумите пронизаха ребрата на Сестрата, счупиха ѝ ключицата и я запратиха назад по пода, сякаш някой я беше изритал здраво. Устата ѝ се напълни с кръв.

— Седем…

Суон чу изстрелите, но отговорът беше близо и не смееше да отклони вниманието си от клавиатурата. Какво слагаше край на една молитва? Какво завършваше…

— Махай се! — изрева Роланд Кронингер и стана от пода. От устата и носа му течеше кръв.

— Шест…

Той се прицели в Суон и почти дръпна спусъка.

Нещо удари тежко стоманената врата от другата страна и разсея капитана за жизненоважна стотна от секундата.

Неочаквано полковник Маклин стана на крака и с последните си остатъци живот и сила заби пироните на изкуствената си длан в сърцето на Роланд Кронингер. Капитанът стреля с пистолета и куршумът изсвистя на сантиметри от главата на Суон.

— Пет…

Пироните се забиха още по-дълбоко. Роланд падна на колене. Алената кръв бликаше около твърдите и облечени в черна ръкавица пръсти на полковник Маклин. Младият мъж се опита да вдигне отново пистолета, като клатеше глава напред-назад, но тежестта на полковника го събори и той легна на пода. Маклин го обгърна в почти любовна прегръдка.

— Четири…

Суон се опули срещу клавиатурата. С какво завършваше една молитва?

Знаеше отговора.

Пръстите ѝ затанцуваха върху клавишите.

Въведе „Амин“.

— Три…

Момичето затвори очи и зачака секундите да намалеят.

Продължи да чака.

И да чака.

Когато коприненият глас се разнесе отново по високоговорителите, Суон така се стресна, че направо подскочи.

— Детонацията на Ноктите спряна на две секунди. Каква е следващата ви заповед, моля?

Краката на Суон омекнаха. Тя се отдръпна от клавиатурата и едва не падна върху телата на полковник Маклин и Роланд Кронингер.

Капитанът беше застинал в седнало положение.

В дробовете му бълбукаше кръв и се стичаше от устата му. Той стрелна ръка и я сграбчи за глезена.

Суон се освободи от хватката му и тялото му отново се отпусна. Бълбукащият звук секна.

Момичето погледна Сестрата.

Жената се беше облегнала на стената, очите ѝ бяха навлажнени, а от долната ѝ устна върху брадичката течеше струйка кръв. Тя притискаше ръка към раната в корема си и съумя да се усмихне едва.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?